— Джули ми е разказвала много за вас.
— Само разсекретена информация — добави с усмивка Джули, седна до момиченцето и протегна ръка: — Здрасти, Мин. Аз съм Джули. — После подхвърли няколко думи на корейски, част от които Мин разбра.
— Не беше зле — засмя се Сък. — Трябва ти още доста прашка.
— Знам, знам — въздъхна Джули.
— Казвам се Мин. На десет години съм — изрече забързано на английски момченцето.
— А аз съм на петнайсет, с пет повече от теб — отговори Джули.
Мин очевидно не разбра какво й казва, но въпреки това се усмихна.
Джули я хвана за ръката и започна да прегъва пръстите й.
— Ето, това са пет пръста.
Мин кимна и преброи до пет на корейски.
— Точно така — насърчително й се усмихна Сък. — Браво.
— Роби — обади се Джеръм. — В общи линии разбрах за какво става въпрос, но бих искал малко повече информация.
Роби накратко му разказа историята на Мин, а след това директно попита дали тя може да живее при тях.
— Защото не може да се върне в Северна Корея — поясни Рийл.
— Настаняването при приемни родители ще бъде трудно — добави Роби. — Знам, че искам твърде много, но веднага си помислих за вас. Мин не разбира английски. Всъщност не разбира адски много неща. Ако откажете, изобщо няма да разбере какво сме ви помолили.
— Винаги съм мечтала за брат или сестра — обади се Джули. — Особено пък за по-малки от мен. — Извърна се към Джеръм и добави: — Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че след всичко, което това момиченце е преживяло, то заслужава да има приятели — отвърна той. — Мисля, че като за начало ние не сме чак толкова лоши…
Рийл погледна Роби с видимо облекчение и каза на Джеръм:
— Нямате представа какво означава всичко това за нас!
— Напротив, имам — отвърна той. — Не много отдавна самият аз имах нужда от подкрепа. И ако не я бях получил, сега едва ли щях да седя пред вас.
Преди да си тръгнат, се наложи да обяснят на Мин, че ще остане да живее при Джеръм и Джули. Сък с готовност прие да й помага, докато натрупа достатъчно познания по английски.
Отначало момиченцето се вкопчи в него, но после се успокои и позволи на Джули да я изведе от стаята.
Обясниха на Джеръм, че документите ще бъдат изготвени максимално бързо, след което щеше да стане официален настойник на Мин.
— Изненадан съм, че администрацията се е размърдала — отвърна той.
— Може би искат да приключат максимално бързо с този по-особен случай — каза Роби.
На връщане шофираше Рийл. Когато зави в посока, обратна на апартамента на Роби, той веднага разбра къде отиват.
Едно затънтено място във Вирджиния, малко и усамотено, но с прекрасна гледка към планините Блу Ридж. То се намираше само на сто и няколко километра от Вашингтон, но сякаш беше на хиляда.
Рийл паркира и двамата слязоха от колата. Увиснало ниско над хоризонта, слънцето беше запалило огромен пожар в небето. Вятърът се усилваше и температурата спадаше. Скоро щеше да завали и мястото щеше да стане тъжно и мрачно. Но сега, в тази минута, заобикалящата ги красота спираше дъха.
Отвориха ръждясала порта и поеха по затревената пътечка. От двете й страни се виждаха стари надгробни камъни, повечето от тях килнати на една страна.
Вляво от края на пътеката белееше една нова надгробна плоча — от онези, които най-често се срещаха в гробището „Арлингтън“. Семпъл дизайн, но въпреки това вдъхновяващ.
Надписът върху нея беше кратък:
ИИ ЧАНГ-ЧА,
ЗАГИНАЛА В БИТКА ЗА ДОБРОТО
Никой не знаеше датата и мястото на раждането й. Никой не знаеше на колко години е била. Известна беше само датата на смъртта й, но хората, ангажирани с погребението, очевидно не бяха сметнали за нужно да отбележат този печален факт.
— На нейно място можехме да бъдем ние — промълви Рийл, заковала поглед в бялата плоча.
— Щяхме, ако не беше тя.
— Ние сме като нея, знаеш го…
— Има известни прилики — призна Роби.
— Как ли се чувства толкова далече от дома?
— Не съм сигурен, че на мъртвите им пука къде са. А и едва ли Северна Корея е била истински дом за нея.
— Радвам се, че отказаха да я транспортират обратно — тръсна глава Рийл. — Според мен мястото й е тук. Така е някак… по-справедливо.
— Поне е спокойно. Мисля, че тази жена има право на малко спокойствие след всичко, което е преживяла.
— Като теб и мен.
— Да, като теб и мен — съгласи се Роби.
— Не я познавах приживе, но никога няма да я забравя.
— Все пак остави частица от себе си — Мин.
— Дала й е шанс за живот — каза Рийл. — Ние също можем да й помогнем да го получи.