Усмивката на Маркс се стопи.
— В стаята си ще намерите пълна екипировка, но все още е рано да отивате там — обяви тя. — Решихме, че след тази малка загрявка е време да се подложите на по-сериозно натоварване.
Тя се обърна и изтича нагоре по стъпалата, водещи към комплекса. Сградата беше изградена от големи дървени трупи. Ламариненият покрив беше покрит с камуфлажна мрежа и окичен с многобройни сензори за блокиране на радиочестоти. Охранителните камери бяха повече от тези в Лондон, а около сградата патрулираха въоръжени бойци с немски овчарки, обучени да се държат враждебно с непознати. В наблюдателните вишки дежуряха снайперисти, чиито пушки можеха да убиват от километър и половина разстояние, а по телената ограда течеше ток. Теренът наоколо беше миниран.
Пътят беше само един — поредица от зигзагообразни завои. Останалата част от периметъра представляваше гъста гора, с изключение на самолетната писта, изградена в най-равната част на долината.
Маркс доближи лице до ретинния скенер и стоманената врата се отключи. Тя я дръпна и махна на Рийл и Роби да побързат.
— Програмата ни е доста натоварена, затова трябва да се залавяме за работа.
— Ами тогава да се залавяме — кимна Рийл и мина покрай нея.
Преддверието беше пусто и миришеше така, сякаш някой беше включил химически душ. Стените и таванът бяха покрити с уреди за наблюдение, повечето от тях почти невидими с просто око.
На това място уединението беше напълно изключено. Дали пък не са открили начин да четат мисли, запита се Рийл. Лично тя не би се учудила.
Маркс пое напред по главния коридор, след което зави наляво по друг, доста по-тесен. Осветлението на тавана беше толкова ярко, че предизвикваше болка в очите. Това беше умишлено, разбира се. Роби и Рийл бяха принудени да гледат само в краката си, докато следваха командира си.
Следващите четири часа бяха трудни дори по стандартите на Роби и Рийл.
Плуване срещу генерирани по изкуствен начин вълни с тежести на китките и глезените.
Катерене по въже до височината на шестетажна сграда без обезопасителна мрежа и под поривите на ураганен изкуствен вятър, който заплашваше да ги откъсне от широките едва пет сантиметра стъпенки.
Стандартният тест за физическа годност беше с тройно по-висока скорост и телата им плувнаха в пот, а мускулите и сухожилията им бяха подложени на максимално натоварване.
След това дойде ред на лицевите опори и коремните преси, изпълнени в сауна, където температурата наближаваше четирийсет градуса.
Тичане по сто стъпала, монтирани под ъгъл от шейсет градуса. Направиха го няколко пъти поред, докато почти останаха без дъх.
После им подхвърлиха пистолети и ги вкараха в тъмна зала, където блеснаха ослепително ярки прожектори. Стрелбата започна. Използваха се гумени куршуми. Роби лично се увери в това, след като един от тях рикошира в стената и без малко да го удари по главата.
Движенията им бяха инстинктивни. Забравили умората, те се втурнаха напред и започнаха да стрелят по мишените, елиминирайки ги една по една. Спряха едва когато насрещният огън беше прекратен и ослепителните прожектори блеснаха.
Маркс се наведе от прозорец с поликарбонатно покритие два етажа над тях.
— Излезте през вратата срещу вас — извика тя. — Ще бъдете придружени до стаята си, където след малко ще дойда и аз.
Роби и Рийл се спогледаха.
— Добро посрещане, няма що — подхвърли той.
— Кой казва, че е приключило? — отвърна тя. — Не и кучката горе!
На излизане от залата им взеха пистолетите. Мъж в черна униформа ги поведе по коридора и им посочи вратата в дъното.
Роби отвори, а Рийл надникна иззад рамото му.
Стаята беше с размерите на затворническа килия и изглеждаше точно толкова гостоприемна.
— Една и за двамата? — учуди се Рийл.
— Предполагам — сви рамене Роби.
— Е, удоволствието ще бъде пълно. Уют отвсякъде. Надявам се, че не хъркаш.
— И аз си помислих същото за теб.
Влязоха и затвориха вратата. Леглото беше на два етажа, покрито с тънки матраци и единични чаршафи. Възглавниците бяха плоски. Малък умивалник, но никакви шкафчета. Стените бяха абсолютно голи, боядисани в бежово. Метално бюро с минимални размери, пред което имаше завинтен в пода стол.
Роби седна на леглото. Рийл се облегна на стената.
Вратата се отвори и на прага се появи Маркс.
— И двамата се справихте по-добре, отколкото очаквах — обяви тя. — Но това беше само първият ви ден тук. Има още много време.