— Нисък напречен коремен разрез — махна към плоския й корем лекарката. — Трудно забележим за нетренираното око, но никакъв проблем да бъде констатиран от специалист. По всяка вероятност конците ви са били отстранени с лазер, нали?
— Може ли да облека нещо? — попита Рийл.
— Разбира се. Вземете една престилка от закачалката. Не ви питам от любопитство. Все пак говорим за пълен медицински преглед.
Рийл облече престилката.
— А отговорът свързан ли е по някакъв начин с причините да бъда тук? — попита тя.
— Не.
— Добре. Което не означава, че щяхте да получите такъв, ако бяхте казали „да“.
— Съжалявам. Нямах намерение да…
— Вижте — безцеремонно я прекъсна Рийл. — Не се съмнявам, че сте добър човек и компетентен лекар, но шансовете ми да напусна това място жива са наистина нищожни. По тази причина фокусирам вниманието си върху бъдещето, а не върху миналото.
— Не съм сигурна какво искате да кажете — сбърчи чело лекарката. — Но ако намеквате, че…
После млъкна, защото пациентката вече се беше насочила към вратата.
Рийл тръгна към стаята си, придружена от униформен мъж.
Роби го нямаше там. Тя бързо се облече, защото веднага забеляза камерите.
Измъкна от раницата един дебел флумастер и написа на стената:
Колко познато — „1984“ на Оруел!
След това седна и зачака стъпките. И отварянето на вратата.
Едва ли щеше да чака дълго. Маркс със сигурност не беше включила в програмата им кратка освежителна дрямка.
Така изтекоха около пет минути. После се случиха две неща.
Чуха се стъпки и вратата се отвори.
На прага застана същата млада жена, която беше дошла за Роби.
— Агент Рийл, бихте ли ме…
Още преди да завърши изречението, Рийл вече беше на крака и тръгна към вратата.
— Да приключим час по-скоро! — подхвърли през рамо тя и изненаданата жена забърза след нея.
Роби се озова в пълен с книжни лавици кабинет. Осветлението беше слабо, прозорци липсваха. Отнякъде долиташе тиха музика.
Зад бюрото седеше мъж с брада и гола глава, който въртеше лула между пръстите си. На върха на носа му имаше очила с тъмни стъкла. Той ги върна на обичайното им място и размаха лулата.
— Дори тук забраниха пушенето. Признавам, че съм в плен на този лош навик, което е жалко за един психолог. Работата ми е да помагам на другите да преодолеят проблемите си, а не мога да се справя с моите слабости. Алфред Битърман, психолог — протегна ръка през бюрото той. — Това е същото като психиатър, но без лекарски правомощия. Тоест не мога да ви предпиша силни лекарства.
Роби стисна ръката му и се облегна назад.
— Предполагам, че вече знаете кой съм — подхвърли той, забелязал дебелата папка пред Битърман.
— Знам това, което пише в папката. Което не значи, че ви познавам.
— Самата истина — каза Роби.
— Вие сте ветеран в тази организация. Изпълнявали сте много, и то най-различни задачи, включително такива, които са непосилни за обикновените хора. Имате най-високите награди, с които тази институция може да ви удостои. — Битърман се приведе напред и почука с лулата си по бюрото. — Това повдига въпроса защо изобщо сте тук…
Роби изправи гръб и се зае да оглежда кабинета.
— Няма устройства за наблюдение — каза Битърман. — Забранени са.
— От кого?
— От най-високопоставеното място.
— А така ли е наистина?
— Тук съм от дълго време. Работата ми е такава, че узнавам доста тайни, включително и на хората с високи постове.
— Това не е ли опасно? — с интерес го погледна Роби. — Няма ли да ви се случи нещо, ако въпросните тайни стигнат до медиите?
— О, нещата не са чак толкова драматични. Важните клечки не искат тайните им да бъдат записвани и след това да излязат наяве. По тази причина са взети всички възможни мерки кабинетите на психолозите да бъдат очистени от средства за наблюдение. Можете да говорите съвсем свободно.
— Добре. Защо съм тук според вас?
— Защото със сигурност сте предизвикали гнева на висшето ръководство. Освен ако нямате друго обяснение…
— Не. Мисля, че вашето е точно.
— Тук е и Джесика Рийл.
— Тя е работила като инструктор в Бърнър.
— Знам. Беше дяволски добър инструктор, но е сложна личност.
— Знам някои неща за нея — отвърна Роби.
Битърман кимна.
— А знаете ли, че аз изготвих психологическата оценка при постъпването й?
— Не.
— След като изчетох биографията й, бях твърдо убеден, че няма да издържи психологическия тест. Нямаше начин. Беше прекалено смазана от живота. Но тогава още не я бях виждал.