— Очевидно е издържала теста — подхвърли Роби.
— Разбира се. След първата ни среща останах смаян, въпреки че тогава едва ли имаше деветнайсет. Нещо нечувано за ЦРУ, което никога не наема оперативни агенти без завършен колеж. При това с отличен успех. Тук в пълна степен важи клишето „само най-добрите и най-умните“. Никой не може да успее в ЦРУ, ако е тъп и немотивиран.
— Трябва да сте видели нещо много специално в нея.
— Може би да, може би не.
— Какво искате да кажете?
— Въпреки че имам доста богат опит в преценяването на хората, съвсем не съм убеден, че успях да видя истинската й същност, агент Роби. И едва ли някой друг е успял, включително и вие.
— Горе-долу същото ми каза и Джанет Дикарло.
Битърман се облегна назад и сбърчи вежди.
— Каква трагедия! Доколкото съм осведомен, тя е оцеляла благодарение на вас.
— Не, благодарение на Джесика Рийл. Ако не беше тя, и аз щях да съм мъртъв.
— Били сте отличен екип — отбеляза Битърман и почука с пръст по обемистото досие.
— Така е.
— Но в миналото си е вършила и съмнителни неща. Някой хора ги наричат предателства.
— Преминаваме към въпросите, които интересуват шефовете, а? — подхвърли Роби.
— Трябва да си изкарвам заплатата, агент Роби. Не давам оценки, не вземам страна. Просто се опитвам да… разбера.
— В момента трябва да прецените дали съм психологически годен за оперативна работа, а не да разсъждавате за Рийл.
— За мен тези неща са свързани. Вие решавате да й помогнете и нарушавате заповедите. Ще признаете, че това си е сериозно незачитане на правилата. Въпросът е защо висококвалифициран агент като вас постъпва по този начин. А това, агент Роби, има пряка връзка с въпроса за вашата психологическа годност.
— Предполагам, че вече съм се провалил на теста, ако съдите за мен по способността ми да изпълнявам заповеди.
— Нещата са много по-дълбоки. Има и други случаи на неподчинение. По-късно част от тях се оказват незащитими, но други стават напълно разбираеми. Но дори и това не е достатъчно. Оправдано или не, неизпълнението на заповед си остава много сериозно нарушение. Армия, която зависи от хрумванията на обикновения боец, изобщо не е армия, а анархия.
— Не бих възразил на това — размърда се в стола Роби.
— На всичкото отгоре не ви е било за пръв път — добави Битърман, разтвори папката и се зачете.
Това продължи толкова дълго, че Роби се запита дали психологът не го е забравил.
Битърман най-после вдигна глава.
— Не вие сте натиснали спусъка — обяви той.
— Въпреки това жената умря. Заедно с невръстния си син.
— Но не от вашата ръка.
— Тя беше невинна. Бяха я натопили. Заповедта за ликвидирането й не беше издадена от ЦРУ, а от хора, които бяха проникнали в него по егоистични подбуди. По тази причина мисля, че постъпих правилно, като не я застрелях.
— На какво основание?
— Личните ми предчувствия. Условията на терена. Нещата, които видях в апартамента й, не се връзваха. Всичко сочеше, че нещо не е наред. До този момент не се беше случвало да не натисна спусъка, но тогава беше оправдано.
— След което опираме до Джесика Рийл. Не натискате спусъка и срещу нея. На какви основания? Пак ли ще се оправдаете с предчувствията си? Или с условията на терена?
— И от двете по малко. Но отново излязох прав.
— Някои хора тук не вярват на това.
— Уверявам ви, че знам кои са те.
— Това е същността на въпроса, агент Роби! — обяви Битърман и дебелият му пръст се стрелна към него. — Достоен ли сте за доверие? ЦРУ иска да знае!
— Отдавна съм доказал, че съм достоен. Но ако ме виждат само като робот, който няма право на лична преценка, ще бъде по-добре да се разделим.
Битърман се облегна назад и се замисли.
— Не съжалявате ли, че нямате прозорци? — попита Роби.
— Понякога да — каза психологът и се озърна.
— Без прозорци е трудно да виждаш какво се случва около теб. Човек се чувства затворен и изолиран, а това може да повлияе на преценките му.
— Кой кого изпитва? — усмихна се Битърман.
— Просто се опитвам да бъда откровен, докторе.
— Дълбоко се съмнявам.
— Колко добре познавате Аманда Маркс?
— Не много добре. Знам, че е новият заместник-директор, разбира се. А човек не стига толкова далече, ако няма амбиции. Досието й е безупречно във всяко едно отношение.
— Освен това може да й се вярва, че ще изпълнява заповеди, нали?
Битърман мълча в продължение на няколко секунди, после поклати глава и каза: