Единият от екраните примигна и от вградените в стената говорители прозвуча мъжки глас:
— Връзката е установена, господин президент.
Президентът развинти капачката на бутилката минерална вода пред себе си и отпи голяма глътка.
— Започвайте — нареди той.
Екранът примигна още веднъж и оживя. Пред очите им се появи нисък седемдесетгодишен мъж със загоряло, прорязано от дълбоки бръчки лице. На челото му се очертаваше по-светлата ивица от шапката, с която се бе пазил от слънцето. Но в момента той не носеше униформа. Беше облечен в сива куртка с висока и твърда яка.
Очите му бяха заковани в камерата.
— Благодаря, че приехте да се свържете с нас, генерал Пак — рече Еван Тъкър.
Човекът насреща се усмихна.
— Хубаво е да се срещнем лице в лице, както някога — отвърна със силен, но ясен акцент той, наблягайки на обиграната си любезност.
Президентът направи опит да отвърне на усмивката, но не успя. Даваше си сметка, че Пак ще плати с живота си, ако бъде разкрит, но и самият той имаше какво да губи.
— Високо ценим сътрудничеството ви — каза той.
— Целите ни са едни и същи, господин президент — отговори Пак. — За съжаление, ние бяхме изолирани твърде дълго време, но вече удари часът да заемем своето място в международната общност. Дължим го на народа си.
— Напълно сме съгласни с вас, генерал Пак — окуражително подхвърли Тъкър.
— Всичко върви добре — продължи генералът. — После идва вашият ред. Искаме най-добрите ви оперативни работници, тъй като дори и с моята помощ мишената си остава изключително трудна. — Вдигна пръст пред камерата и добави: — Това е броят на шансовете, които ще се открият пред нас. Нито повече, нито по-малко.
Президентът погледна Тъкър, който обяви:
— За операция с такива мащаби ще изпратим най-добрите хора, с които разполагаме.
— Можем ли да сме сигурни в точността на разузнавателните сведения и във вашата подкрепа? — попита Потър.
— Абсолютно — каза Пак. — Споделихме информацията си с вашите хора и те я смятат за достоверна.
Потър погледна към Тъкър, който кимна.
— Ако тя бъде разкрита… — добави Пак, при което и тримата пред екрана се втренчиха в него. — Ако бъде разкрита, аз със сигурност ще изгубя живота си. Но загубите за Америка ще бъдат далеч по-големи. — Замълча, вероятно за да намери точните думи, но очите му останаха заковани в президента. — Това е причината да поискам тази видеоконференция, господин президент. Аз ще жертвам не само своя живот, но и този на моите близки. Така стоят нещата при нас, знаете. Затова искам твърдите ви уверения, че ако поемем напред, ще го правим съвместно и координирано независимо от това, което може да се случи. Погледнете ме в очите и кажете, че ще бъде така.
Кръвта бавно се оттече от лицето на президента. По време на мандата си беше вземал много важни решения, но никое от тях не можеше да се сравнява с това, което предстоеше.
Очите му останаха заковани в Пак. Сякаш беше забравил за Потър и Тъкър.
— Имате думата ми — високо и ясно обяви той.
Генералът се усмихна и каза:
— Това исках да чуя. Заедно напред.
Той отдаде чест на камерата, а президентът без колебание стори същото.
Тъкър натисна бутона на конзолата пред себе си и екранът угасна.
Президентът изпусна дълбока въздишка и се облегна назад в коженото кресло. Беше се изпотил, въпреки че в стаята беше хладно. Вдигна ръка и избърса влажното си чело. Това, което се готвеха да направят, беше абсолютно незаконно и за него се полагаше импийчмънт. Той беше сигурен, че за разлика от предишни президенти Сенатът ще го отстрани.
— „Из долината на Смъртта яздеха шестстотинте“ — прошепна той, но Потър и Тъкър чуха прочутия стих на Тенисън и кимнаха едновременно.
Президентът рязко се извърна към Тъкър.
— Няма място за грешки! — отсече той. — За никакви грешки! Дори и да има най-малко съмнение, че ще се провалим…
— Това е изключено, сър — отвърна Тъкър. — За пръв път ни се случва да имаме свой човек толкова високо в йерархията им. Вие знаете, че миналата година имаше един неуспешен опит за отстраняването му, докато пътувал към столицата. Беше организиран от дребни фигури на вътрешната опозиция, които нямаха нищо общо с нас. Но сегашният удар ще бъде нанесен бързо и чисто. И ще бъде успешен.
— Екипът ти е на място, нали?
— Да, подбран изключително внимателно.
— Подбран? — остро попита президентът. — Кого възнамеряваш да използваш, по дяволите?
— Уил Роби и Джесика Рийл.
— Роби и Рийл?! — заекна Потър.
— Те безспорно са най-добрите, с които разполагаме — убедено добави Тъкър. — Спомнете си какво направиха с Ахмади в Сирия.