Стигват. Ето парахода. Той се подема по стълбата нагоре. Изправен на кувертата, вятърът го брули, а той сякаш се е отпуснал — и иска да лети, да плува…
Той чувства, че заминава, и някакво странно чувство облада душата му.
Параходът изсвири още веднъж, обърна нос напред и бодро зацепи сините води. Градът се губеше зад леките му кълба дим.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и корекции: NomaD, 2010
Издание:
П. Ю. Тодоров. Събрани съчинения. Том първи. Идилии
Редактор: Милка Спасова
Художник: Елена Маринчева
Худ. редактор: Стефан Груев
Техн. редактор: Лиляна Диева
Коректор: Виолета Рачева
Формат 32/84/108; тираж 20 113 екз.; печатни коли 38; издателски коли 31,92; л.г. VI/32; изд. № 5241; поръчка № 141/1979 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 31.V.1979 г.; излиза от печат на 15.X.1979 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17455)
Последна редакция: 2010-10-18 22:00:00