Как при това си поделяха териториите, знаеха само Старите. Във всеки случай никой никога не беше чувал за въоръжен сблъсък между две групи таласъми. Оттук и едно друго тяхно прозвище — приятели на вечерните. Или приятели на утринните, ако оскърблението идва от устата на вечерен. Да, Танни е права, те биха били добър съюзник.
— Тези, които не воюват… — повтори Сехеи, сякаш проверяваше как звучи фразата. — Кажи, отдавна ли мислиш за това? И как изобщо ти дойде на ум?
Видимо разбрала накрая посоката на погледа му, Танни докосна с върховете на пръстите си татуировката на лявата буза.
— Отдавна — призна тя. — Още като момиче на Детския остров… Сигурно ще е по-добре, ако ти разкажа всичко сама… Минавах проба за оцеляване, и ме стовариха през нощта без нож на някакъв риф. Обичайната задача: да издържиш десет денонощия… А на сутринта открих, че освен мен на рифа е стоварено и едно момче с точно същата задача. Просто него го докарали предишния ден. Той беше от другия Детски остров, разбираш ли? Разбира се, ние решихме, че възпитателите искат да ни усложнят задачата. Направихме си ножове от големи раковини, и непрекъснато си помагахме един на друг да оцелеем… А след това за момчето пристигна кану… Сигурно вече си разбрал всичко, тама’и. В последния договор се намери грешка: получаваше се, че тези рифове принадлежат едновременно и на тях, и на нас. Презавързаха възлите… Но девет денонощия мой най-добър приятел беше враг…
— Как се казваше момчето? — попита Сехеи.
— Какво значение има сега това? — отвърна тя. — Казваше се Арраи…
Сехеи кимна. Честно казано, той очакваше нещо подобно.
— И ти си убедена в успеха?
— Не — каза тя. — Няма да те лъжа, не съм. Просто Пришествието е единственият начин да се отложи войната. И ако ти наистина имаш връзки с мисионерите…
Праизточнико! Колко дълго живеят слуховете!… Сехеи с досада поклати глава. Тя си мисли, че след като е ръководил мисия, значи е имал вземане-даване с таласъмите. Как ли пък не! Под ръководството на разжалвания стратег бяха само четирима осъдени като него, които обучаваха местните деца на възлово писмо и им разказваха за авианосци, ракетоплани и какво ли не още, от което на малките дивачета им пламваха очите. Макар че, разбира се, някой от таласъмите може да е бил внедрен и в самото племе… всички постъпки на Сехеи по някакъв вълшебен начин винаги ставаха известни на Стария…
А едно нещо тя със сигурност не знае — че на времето Сехеи за малко не беше станал един от тях. И тогава, и сега мисионерите направо ловуваха сред светлокожите деца на Детския остров — подбираха най-добрите. Съвършено непонятно пристрастие: къде после смятаха да ги внедряват тези „светлички“, никой не можеше да разбере. Няма да е при южните хеури, я!… С една дума, при разпределянето на групи четиригодишният Сехеи се беше набил в очите и на мисионерите, и на военните, които също винаги се нуждаеха страшно от съобразителни дечковци с лидерски мераци. Разпрата, естествено, беше решена в полза на таласъмите, но докато я решаваха, военните в нарушение на всички правила успяха да татуират лицето на Сехеи. Скандалът беше грандиозен, наложи се да се намеси Стария, някои заминаха на тръстиката, но стореното вече нямаше как да се поправи: на челото на малкия вече имаше татуировка клас „риф“, и вече по никакъв начин не ставаше за таласъм…
— Това е легенда — намусено каза Сехеи. — Те нямат връзки с никого. Подчиняват се непосредствено на Стария.
— А какво ще стане, ако… сам Старият?
За втори път днес Сехеи помисли, че му се е счуло.
— Ти с ума си ли си? — попита той.
— Тама’и! — умолително проговори тя. — Та нали Пророчеството е измислено именно от Старите! Защо, тама’и! Ние унищожаваме вечерните, вечерните унищожават нас, а в същото време и на нас, и на тях още от детството ни набиват в главите, че някога всичко ще се промени, че няма да има утринни и вечерни… Няма никакъв Велик Враг, тама’и!
— Как да ти кажа… — замислено отрони той. — В този свят, откъдето са дошли Старите, Великия Враг го е имало.
— Да, но в нашия свят го няма! А дори и да го има, е прекалено далече — иначе същите тези мисионери щяха вече да са го намерили! И Стария разбира това не по-зле от нас двамата. Поговори с него, тама’и, кажи му го!… Ти си единственият, когото той ще изслуша… Обясни му, че архипелагът преживява последните си дни, и че ако Думата не бъде произнесена сега…
— Тя вече е произнесена — каза той, внимателно гледайки как се променя лицето на Танни. — И я произнесе пратеникът на вечерните Арраи. Да, да, най-вероятно същото онова момче. Сега той е един от най-добрите им пилоти… А за да разбереш докрай колко са сериозни нещата… Преди четири дни Старият ми прати запитване дали не съм пращал в тила на вечерните разузнавач, напомнящ по вид корабите на Врага, както са описани в Пророчеството…