Хеанги откровено изместваше темата, смятайки разговора за изчерпан. Интересно: преструва ли се или наистина не знае?
— Това е хидроплан на парламентьор — каза Сехеи.
— Какво? — Хеанги беше потресен. — А… а пилотът?
— И пилотът подхожда на машината.
— Извини ме, а той какво…
— Истинското Име на Врага — отговори Сехеи, без да го доизслуша.
Няколко мига Хеанги седеше неподвижно. След това се обърна към стратега.
— Какво чакаш?
Сехеи не отговори.
— Трябва да започваме войната, тамахи! Виждаш: те се опитват да спечелят време. В отбраната им има дупка.
— И знаеш ли къде е тя?
— Ще се отвори след първия ни удар!
Сехеи със сила разтърка с длан вечно умореното си лице, като че ли се опитваше да изтрие от него татуировката.
— Какво предлагаш?
— Няма какво да се предлага! Всичко е отдавна разработено. Първо, да се ускори евакуацията на „оптиката“. Едновременно с това да се обяви амнистия на тръстиката. Провинилите се с татуировка от клас „риф“ и нагоре — в разпореждане на флота, с останалите да се доокомплектоват ракетните точки. Веднага щом бурята привърши да се изведе флотът от базата. В залива да не остане нито едно корабче! Сутринта да се вдигнат всички хидроплани и да се атакуват Тиуру и Ледения Зъб. А когато техният флот се окаже заклещен на Гнилите рифове, ще видим къде точно им е дупката.
— А след това? — попита Сехеи.
Хеанги не отговори.
— Добре. Тогава ще продължа аз. Да допуснем, че трети флот на вечерните е унищожен. Да допуснем. Но те ще успеят да изпратят насреща ни своите хидроплани. Това е неизбежно. Вече няма да имат къде да кацнат обратно, но и няма да има защо да кацат. Горивото им спокойно ще стигне до Иту. Да допуснем, че по-голямата част от удара попадне на опразнени места. В заливите, казваш, няма нито корабче, флотът е изкаран, разсредоточен и ще ги посрещне на средата на пътя. Все едно, поне една трета от хидропланите ще успеят да пробият до острова. С какво ще ги посрещнем? Ликвидирал си тръстиката, задействал си всички ракетни точки. Но вечерните не са глупаци, няма да ни атакуват откъм Високия нос. Най-вероятно ще нападнат от северозапад, ще изгорят спиртохранилището и корабостроителницата и ще ударят тук иззад планината на бръснещ полет. Боеприпасите вече ще са ги изстреляли, но, повярвай ми, това няма да изиграе никаква роля — и самите хидроплани експлодират не по-лошо… И, между другото, когато ще захождат към нас от северозапад, неминуемо ще се натъкнат на кервана с „оптиката“. Ще го забележат и потопят. Така че можеш да не бързаш с евакуацията… И това още е само началото.
— Знам — тихо каза Хеанги.
— Това още е само началото — упорито повтори Сехеи. — След това тук ще пристигне техният четвърти флот, и всичко ще се окаже под прицел, от Ана-Тиангу до Руонгу. А пък нашият четвърти в това време ще вземе на прицел техните базови острови. В какъвто и порядък да станат събитията, резултатът ще бъде все същият. Танни е права — ще изгорим архипелага.
— Това беше ясно и без нея — още по-тихо отбеляза Хеанги.
— И какво предлагаш?
— Вече го казах.
— Това, което го каза, го чух. Не те питам за него. Питам те какво си премълчал? Всичко това го знаеше не по-зле от мен. Какво криеш? Какво си намислил?
Хеанги седеше, усмихнат невесело.
— Ами добре! — каза изведнъж безгрижно той. — Като ще е на тръстиката, да е на тръстиката! Как мислиш, тамахи, като започне цялата тази история, какво ще стане с нашите Детски острови?
— Според мен отговорът на въпроса ти беше даден още вчера — сухо отвърна Сехеи. — Вечерните предпочетоха да изгорят кануто си, отколкото да го оставят да се приближи към Аату.
— А ако не бяха успели да го изгорят? Ако онзи не беше улучил? Ако ракетата беше отишла по-нагоре — по самия остров? Не знаеш ли колко често техниката дава сбоеве? Започнат ли военните действия, и нашите Детски острови ще се окажат в самия пъкъл. И те също ще бъдат изгорени, тамахи. Случайно. От неточни изстрели. Детските острови на вечерните може и да оцелеят — те са разположени достатъчно далече от неутралните води. Но нашето бъдеще ще бъде изгорено.
— Какво предлагаш? — повтори Сехеи.
— Да евакуираме Детските острови. Зад Бариерния риф.
— Знаеш, че там няма незаселени територии. Там още работят мисионерите.
— Че нека децата сами си отвоюват територия. Да не би да не са ги учили да държат оръжие?