— Разполагай се, тамахи. Предстои ни дълъг разговор.
Същите думи, същата интонация, както преди девет години, когато Стария го отстрани от командването и го прати за една година при южните хеури.
Сехеи се отпусна на рогозката, и двамата погледнаха отдалечаващия се пилот. Даже и гърбът на това момче беше намръщен, и дори ракетометът се люлееше на дългия си ремък така, като че ли всеки момент щеше самичък да изплюе къс ред.
— Виждаш ли го? — ни в клин, ни в ръкав се размърмори Стария. — Оскърбен, моля ти се! Вместо да изгори в първата схватка, го придали към старата развалина. Нито да полетиш, нито да постреляш…
На Стария не му вървеше с личните пилоти. Всеки новозначен с жълто по устата удивително бързо се избавяше от почтителния трепет, започваше да капризничи, да става дързък… Макар че, от друга страна, така е правилно, не бива воин да го хващат за прислуга. Дори за прислуга на бог…
— А къде е Анги? — запита Сехеи.
Ъгълчетата на устата на Стария веднага се отпуснаха, и набръчканото лице застина в скръбна маска.
— Не знам — гнусливо отговори той. — Сигурно в неутрални води… Измоли да иде да воюва, глупакът… Виждаш ли, бил вече на двайсет години, и още не бил убит! Сам разбираш: неловко е, почват да те гледат накриво…
Млъкна с ядовита полуусмивка на старческите устни. Сехеи чакаше, но Старият като че ли го беше забравил — гледаше със стъклени очи някъде над рамото на стратега.
— Стари — тихичко го повика Сехеи. — Викал си ме…
— Да — каза Старият. — Виках те…
Очите му оживяха. Освен личните пилоти Сехеи беше вероятно единственият, който можеше да гледа дълго и спокойно в очите на Стария. За Старите можеш да си бърбориш, да разправяш шепнешком страшни легенди за произхода им, може дори да се усъмниш в мъдростта им. Всичко това обаче — зад гърба им, тайно.
— Сехеи, — каза Старият, — така се получи, че гребем с теб заедно в една лодка вече втора десетка години. Ти още беше нетатуирано момченце на Детския остров, а аз вече знаех за теб. А ти си научил за мен и още по-рано… Цял живот си получавал от мен съвети, вслушвал си се в тях… Или не си се вслушвал. По-често не си се вслушвал… Кажи ми, никога ли не ти е идвало наум: а кои са всъщност те, Старите? И с какво право всъщност те решават съдбата ти?
Нима го е повикал тук, на Руонгу, само за да му зададе този въпрос? Сехеи усети раздразнение. Понякога му се струваше, че Старият е безсмъртен: трябва човек да има огромен запас време, за да го хаби толкова лесно за празни, без никаква полза от тях разговори.
— Оставил съм флота, Стари — напомни той. — Предадох командването на Танни тамуори, а тя е ненадеждна…
Той не довърши, защото Стария изведнъж загълта въздух.
— Та… Танни? — изговори той и загледа страшно. — Коя Танни? Тази, дето смени вимпелите ли? Ти какво, не можа ли да намериш друг освен тази акула?
— Не — каза Сехеи. — Не можах. Какво става, Стари? Вечерните са намислили нещо. Вчера ни пробутаха…
Тези думи, неизвестно защо, докараха Стария до бяс. Набръчканото му лице се затресе.
— Ще разбереш ли нещо най-накрая? — злобно закрещя той. — Няма вече утринни и вечерни! Няма! Каравели във водите на архипелага! Четири каравели!
Сехеи го гледаше разтревожено и започваше вече да се опасява: не е ли обезумял Стария?
— Каравели? — недоверчиво запита той. — Корабите, за които се говореше в Пророчеството?
— Да! — изкрещя Старият. — Говореше се! В Пророчеството! Или искаш да кажеш, че не са ти изпращали вчера парламентьор с Истинското Име на Врага?
— Изпратиха, и то на „рутианги“ — объркано отговори Сехеи.
Старият дишаше тежко, с хриптене.
— Изпоналъгаха се, изпообъркаха се! — с отвращение изговори той. — На нищо не вярват вече, дори на това…
Последва изстискваща душата пауза. Старият си поемаше дъх.
— Не случайно преди няколко дни ти пратих запитване дали това не е дело на твоите ръце… — заговори той, след като се съвзе. — По време на ураган един от авианосците на вечерните бил отнесен на север и там се натъкнал на каравела. Капитанът направил глупост: вместо да последва Врага по петите, известил Ледения Зъб, а самият той тръгнал към базата, към която бил пратен. Вдигнали четвърти флот…
— Четвърти флот на вечерните ли? — бързо запита Сехеи.
— Естествено — изръмжа Стария. — Претърсили акваторията, но каравелата била изчезнала. Чак вчера ги открили, от въздуха. Цялата ескадра, четири каравели. Не можеш да си представиш как ни попречи тази буря. Не успяхме да предприемем нищо. Каравелите стигнаха до Аату-6 на вечерните и започнаха със залп по острова. За сплашване. Ако се съди по всичко, ще стоварят днес там десант…