Старият се застави да вдигне глава и да погледне Сехеи в очите. Трудно е да се каже каква реакция очакваше, но стратегът го гледаше с уважение и любопитство.
— Провокация — бавно, и с вкус, както се стори на Стария, проговори той.
— Да — каза Старият. — Провокация. Твоят занаят… По това време дори в езика ви нямаше такава дума…
Сехеи все още оценяваше равнището на това отдавна минало деяние на Старите, и изглежда го оцени доста високо.
— Не знаех — със съжаление каза той. — Но всичко останало… Прости ми, Стари, вече си ми го разказвал…
— Кога?
— За последен път преди година. И вече си ме питал мога ли да си представя себе си с огърлица от гилзи и с ламарина на главата. Не, не мога. Металът е прекалено скъп. Освен това, така ще съм чудесна мишена за снайперистите.
— Така ли? — каза Старият. — Значи отдавна вече знаеш всичко и няма какво повече да ти кажа?
Сехеи си замълча. Вече не вярваше, че ще успее да се добере до същността. Вместо да говорят за Великия Враг, говореха непонятно за какво.
— Добре — зловещо проговори Старият. — Добре де… А не си ли се замислял по какъв начин нашите военно-промишлени тайни стават известни на противника?
— Замислял съм се — отговори Сехеи, веднага наострил уши. — И не само аз.
— И до какъв извод сте стигнали?
— Ами до никакъв — отговори Сехеи, внимателно гледайки Стария. — Изглежда че и те, както и ние, си имат лично разузнаване на Старите…
Древните сухи устни се изкривиха в невесела усмивка.
— Моето лично разузнаване — язвително проговори Старият. — Вездесъщо и неуловимо. Неуловимо по много проста причина. Поради причината на отсъствието си. Няма никакво лично разузнаване, Сехеи. Няма, и толкова.
Потреперващата набръчкана ръка отново легна върху капака на металния сандък с ожулена боя.
— Радиопредавател — отривисто произнесе Стария. — Не, още не сте стигнали до това… Макар че скоро ще стигнете, след като вече се добрахте до електричеството… Запомни това, което ще ти кажа сега, Сехеи. Запомни го и се опитай да го разбереш… С помощта на този прибор Старите непрекъснато обменяха информация за своите щабове и лаборатории…
Още на Детския остров в групата за подготовка на командния състав Сехеи поразяваше възпитателите със способността си да схваща всичко от половин дума. Сега като че ли тази способност му беше изневерила. Смръщил високото си татуирано чело, стратегът неразбиращо гледаше Стария. И изведнъж като че ли нещо със звън избухна в ушите му. Със страшна яснота той отново видя пред себе си горящите склонове на Тара-Амингу, когато неизвестно откъде изникналият втори флот на вечерните удари по навесните, и за броени секунди доведе плътността на огъня до такава степен, че първата вълна на десанта беше изпепелена буквално пред очите им, когато огромен пламък с грохот надигна палубата на подветрения корпус на „Мурена“, от кърмата към носа, и когато ревящото небе потъмня от машините на противника, и когато донесоха обгорен Куция — донесоха, макар че никой вече не вярваше, че Куция ще оживее и този път…
„Ще ме убие“, с някакъв жалък вътрешен смях помисли Старият. „И нека…“
— Защо? — чу той тихия хриптящ глас на Сехеи.
— За да запазя равновесието, момчето ми. — Старият искаше да произнесе това проникновено. Не се получи. — Спомняш си Тара-Амингу ли? Да, Сехеи, да! Аз предадох твоите донесения на Стария на вечерните, и той насочи към вас техния втори флот… Но дори и това не помогна! Ти беше гениален при Тара-Амингу, момчето ми. Ако не те бях отстранил тогава от командването, вечерните щяха да бъдат победени. Просто щеше да ги разгромиш… А ние не можехме да допуснем това. Победата на една от страните щеше да превърне в нищо всичкия ни труд…
Стратегът продължаваше да седи неподвижно, и лицето му беше като в началото на разговора, когато чу за бомбардировката на европейците върху Детския остров.
— Освен това, — набързо, сякаш убеждаваше самия себе си, добави Старият, — победата на една от страните щеше да означава и края на архипелага… Вие щяхте да се унищожите едни други още преди да дойдат европейците… Ти трябва да разбереш това, Сехеи! Следях какво правиш, и виждах, че за последните две години ти отлагаше войната както можеше. Значи си разбирал…