Выбрать главу

Паднал наземи и мълвейки в страх молитва, видях как те пробягаха покрай мен към бялата им двойна лодка, която се полюляваше до нашите лодки. Трима от тях носеха… О Боже! Човекът, чието безчувствено тяло носеха към лодката, бе облечен в скъпи кадифени одежди. Лицето му не можах да зърна, тъй като главата на носения бе увита в червен плащ, но познах украсената със сребърна насечка броня и златната адмиралска верига…

Пред очите ми те хвърлиха адмирала в лодката и, разпъвайки белите й платна, се устремиха в морето.

Когато с Божията помощ намерих сила в себе си да завикам, страшната вест вече се бе разнесла из брега. Треперейки, узнавах подробностите на туй злодейство. Адмиралът, съпровождан от четирима офицери, пожелал да разгледа опустялото село, гдето, според слуховете, намерили изкусно обковани в злато дървени идоли. Когато след някое време, воден от алчност, в селото проникнал един от матросите, той открил в най-близката до морето колиба само четиримата зашеметени офицери.

Осипвана от град мускетни куршуми, лодката стремеше бесовския си бяг между рифовете, гдето не можеха да я преследват нашите дълбоко газещи кораби. От борда на каравелата „Благодат Господня“ се отделиха две лодки с гребци и се спуснаха в гонитба, надявайки се да прережат пътя на бегълците. Три пъти се забиваха във водата пред самия нос на повратливата лодка гюллетата на изкусния топчия на „Светата Дева“. Напразно! Нищо не можеше да уплаши тези деца на сатаната.

Виковете на брега замлъкнаха. Замрели следяхме ние отиващите към морето лодки. Мисълта за незримия предел, зад който се мяркаха страшните очертания на призрачните кораби, смразяваше всички.

Заслепени от ярост, моряците продължаваха гонитбата. Една от лодките с усилията на гребците си се откъсна далеч напред и пресече след бегълците съдбоносната черта. И погина. Огнено-димна следа се протегна с грохот от един от дяволските кораби към лодката със смелчаците, и тя пламна с адски пламък. Вцепенени от ужас, ние стояхме на брега и сякаш дочувахме през прибоя воплите на горящите живи хора. Воистине видяхме що ни чака зад невидимия предел.

Грешни сме ние пред теб, Господи, но защо е тъй ужасно наказанието ти!

АТОЛ-27. ПЪРВА ГОДИНА НА ПРИШЕСТВИЕТО.
ДЕН ВТОРИ

Честно казано, направо му се искаше на човек да не вярва на очите си: в заобиколеното от зеленина заливче борд до борд стояха на котва кану от бреговата охрана на вечерните и лек авианосец на утринните. За принадлежността на двете бойни машини се налагаше човек да се досеща по дребни признаци — вимпелите им бяха свалени.

На предната огнева площадка на „Тахи тианга“ (само три метра я отделяха от предната огнева площадка на бившия противник) стоеше Ити-Тарана и, хапейки извърнатата си долна устна, слушаше внимателно какво й говори тихо командирът на кануто — също жена, и също от южните хеури. И тъй като те стояха еднакво опрени на много подобни зареждащи установки, отстрани изглеждаше сякаш Ити-Тарана беседва със собственото си отражение. Сигурно ставаше дума за атакувания от каравелите Аату-6.

Кърмовите площадки на корабите се намираха на малко по-голямо разстояние една от друга, и простите воини трябваше да разговарят на висок глас, за да се чуят.

И по двете палуби, разсеяно любувайки се на залива и на небосвода, се разхождаха няколко младежи със страшен вид — светлокожи и без татуировка. Всеки от тях небрежно носеше на гърба си лек ракетомет. Странно беше да бъдат видени тези, които не воюват, въоръжени. Странно и обидно. На корабите, съгласно заповедта, всички цеви бяха разредени, и боеприпасите бяха сдадени в барутния трюм под здрав възел.

— Прилича на Детски остров — отбеляза с известно пренебрежение девойката-снайперист, като се стараеше да не гледа към таласъмите. Този път на шията й я нямаше връвчицата с шестте човешки зъба — бяха я заставили да я свали.

Воините, леко замаяни от наркотичната дъвка (обикновено тя беше забранена), обходиха с погледи залива, помислиха, придавайки си важност, и се съгласиха: да, прилича. Чиста жива вода без слой замърсявания. Нито активна тиня, нито сива зловонна пяна покрай бреговете. Даже рибата плува и не измира… Атол-27 беше табуиран преди шестнайсет години, за в случай на бъдещи преговори. Шестнайсет години, както и към Детските острови, към него не беше посмял да се приближи нито един боен кораб.