— От Аату-6 през Зъба — доложи той.
Старият кимна към Сънливия Анги, и свързочникът предаде шнура на стратега. Онзи дълго галеше възлите, без да отваря очи — четеше ги опипом.
— Какви са загубите? — попита някой, като че ли химикът. — Имам предвид сред децата.
— Неголеми — отговори Анги. — Примерно като при пробите за оцеляване. Възпитателите отвели групите си във вътрешността на острова, евакуационните транспортници са откарани в Слънчевия залив…
— А майките?
— Майките бяха откарани още през нощта…
В този момент той напипа нещо, което го накара удивено да вдигне вежди.
— Пак Ахи! — свадливо съобщи той. — Ахи и питомците му. Този път отвлекли лодка и заловили пленник. И то, ако се съди по всичко, важен. С голи ръце, разбира се…
По лицата на вечерните се появи саркастично изражение. На утринните името Ахи не им говореше нищо.
— Праизточнико! — страдалчески въздъхна някой. — Поне читави ли са?
— Както винаги — промърмори Анги и се намръщи. — А, това вече е по-лошо. Преследвали са ги, и в момента, в който преследвачите излезли от териториалните води на Детския остров, ги изгорили…
Плясъкът по рогозката беше толкова силен, че Стария на утринните трепна.
— Ще стигнем дотам, — рязко подхвърли ръководителят на лабораторията на вечерните, — че няма да ни остане нито една неповредена каравела! Какво чакаме, Анги? Нали ни каза, че планът за завземането вече е разработен!
Анги тамахи обиколи с поглед присъстващите. Старите отчаяно се спогледаха. Какво можеха да направят те двамата сами срещу Големия кръг? Даже с тяхната власт — нищо. Сянката откъм океана неумолимо се надвесваше над материка.
„Сехеи!“, помоли се мислено Старият на утринните. „Защо мълчиш, Сехеи! Помогни ми, момчето ми, един-единствен път ми помогни, кажи им… Та нали ти си най-цивилизованият от тях! Ти отлагаше войната две години… Значи си се боял за архипелага! Побой се за континента, Сехеи! В името на Христа те моля!…“
Сехеи мълчеше.
— Добре — каза Анги, след като не последваха възражения. — Значи завземане.
Протегна ръка без да гледа и дръпна един шнур от пояса на свързочника. Завърза няколко възела и му го подаде, пак без да гледа.
— Веднага предай през Зъба. Действай.
И изведнъж се раздаде гласът на Сехеи.
— Чакай!
Свързочникът спря.
— Дай шнура!
Свързочникът премигваше объркано. В хижата настана удивена тишина. Старият на утринните, бледен като тапата, в която беше увит, гледаше към стратега.
— Какво има, Сехеи тамахи? — Този път очите на Сънливия Анги бяха широко отворени.
— Една каравела трябва да се върне обратно — каза Сехеи. — Цяла и невредима.
— Защо?
— Ние непрекъснато забравяме, че Старите са дошли от друг свят — каза Сехеи. — Много подобен, но все пак друг. Следователно техните европейци може много да се отличават от нашите. Добре, нека да предположим най-лошото. Да предположим, че те не ни отстъпват по издръжливост и че няма да разкажат откъде идват, каквото и да правим с тях. Да предположим също, че по време на завземането те успеят да унищожат морските карти и корабните дневници… Струва ли си да се подготвя експедиция и да се търси на сляпо?… Затова най-просто ще бъде една каравела да се промъкне през заслоните ни и благополучно да се добере обратно. А зад линията на хоризонта по петите й ще се движи наш авианосец, и от време на време ще изстрелва ракетоплани, за да не я изгуби. Ще я изпрати до пристанището й и ще се върне с точни данни.
Анги тамахи се усмихваше със затворени очи.
— И вече е известно кой авианосец ще бъде това? — осведоми се той.
— Известно е — каза Сехеи. — Това ще е лекият авианосец „Тахи тианга“. Надежден кораб с надежден екипаж. Мисля че ще си струва да придадем към екипажа двама отлични пилоти, Куция и вашия Арраи. Още повече че те май успяха вече да станат приятели.
— Тези, които не воюват, също искат да вземат участие — заяви бившият върховен вожд на южните хеури, след като размени погледи със светлокожия си колега.
— Не възразявам — каза Сехеи.
— А кой ще ръководи експедицията? — вкрадчиво запита Сънливия Анги. — Ти вече си обмислил всичко, така ли?
— Бих предложил бившата ми Дясна ръка.
— Защо бивша?
— Защото вчера го отстраних от командването.
— Ама че препоръка! — Анги се разсмя. — А защо, ако не е тайна?
— Момъкът си беше наумил да бомбардира Детските острови — сухо съобщи Сехеи.
В хижата стана тихо. Всички, включително Старите, гледаха към стратега.
— И ти предлагаш такъв човек… — запъвайки се, проговори химикът на утринните.