В наше присъствие нареди той да бъде прикрепен съсъдът към сребърна верижка и я окачи на шията си, тъй щото да видят всички увереността му, че целта е близо, и да укрепнат духом.
Знаейки горещия нрав на адмирала, аз не дръзнах да му река, че не подхожда на воин, заслужил страховитото име Десница Божия, да носи на гърди предмет, бил може би някога кадилница на дявола, и че за подобна постъпка в друго време той би бил наказан от църквата за пример на останалите. Но в морето господар е той. А аз — аз що съм? Смирен слуга Божий, нищо повече…
По очертания островът приличаше на осакатен краб. Уродлив каменен краб, измъкнал изпод гърбавата черупка на Високия нос атакуващата щипка на Скалистия залив. Там, отразени в неподвижната като мътно огледало вода, сред дъгоцветните петна на джибровите масла, стоеше на котва в очакване на бурята втори флот на утринните. Отвратително смърдеше на разложение и гниеща риба. Над решетките на отточните канали се издигаха сиви шапки зловонна пяна.
Вече бяха успели да прехвърлят машината на парламентьора на Високия нос. Транспортираха я покрита с калъфи, от съображения за сигурност. Поради същите съображения екипажът на „Тахи тианга“ не беше пуснат на брега, и това само правеше още по-обиден факта, че съобщението за пленяването на „стоманената чайка“ пак обиколи цялата база за половин час.
Прекрасно разбирайки какво означава това, корабостроителите ускориха работата без никаква заповед. Каторжниците на тръстиковите полета — обратно, заразмахваха ножовете по-бавно, като се споглеждаха от минута на минута и очакваха всеки момент да чуят команда за общо строяване. Сигурно дори на кокосовите крабове в оцелелите от изсичане палмови гори им беше ясно, че в най-скоро време островът ще гори.
Очакваха събития. Очакваха, че като пристигне на Високия нос, Сехеи тамахи най-напред ще „върже единица“, тоест ще обяви извънредно положение и по този начин ще съсредоточи цялата власт в свои ръце. И ще заизбухват с трясък в хижата със стени от двойни рогозки заслепяващи електрически разряди, ще полетят по острова от огледало на огледало проблясъци — заповед след заповед.
Но времето минаваше, а Високият нос мълчеше. Нито едно разпореждане за цялата вечер. А след това започна бурята.
Първият шквал се стовари върху крайбрежието с мощността на ракетен залп. Трошейки палмите и дървените постройки, той се разби в гърбавата черупка на каменния краб и, прескачайки с вой гребена й, нахълта в долината. Скъса въжето на въжената линия, вдигна покрай бреговете на залива петметрови хребети сива пяна, завъртя се като черен смерч над мината и отслабна едва в теснината, където шумеше с разпадащи се сиви листа Мъртвата гора. Мъртва — след авария в спиртохранилището.
На югоизточния склон беше сравнително тихо. Влажният вятър, влизайки през наполовина разтворената стена, свободно се разхождаше из колибата.
— Сядай — каза Сехеи. — Защо той те отстрани от командването? Какъв беше поводът?
Предците на Танни тамуори някога бяха живеели на сега изгорения Ана-Тарау, владеели възловото писмо, изрязвали от камък безполезни резбовани стълбове с човешки лица и смятали всички други племена за диваци.
Снажната, висока, тъмнолика Танни мина през колибата и се отпусна до него на рогозката.
— Поводът беше един провинил се — неохотно отговори тя. — Днес сутринта той заявил пред всички, че не смята да излиза на свобода.
— Не разбирам. — Сехеи се намръщи.
— И аз не го разбирам съвсем — призна си тя след кратко мълчание. — Казал, че по-добре да остане жив на тръстиката, отколкото да изгори жив в неутралните води. Казал още и че това не е страхливост, а доблест, защото той знае какво го очаква. Когато ми доложиха за това, заповядах да го доставят на Високия нос.
— Защо?
— Щяха да го убият — просто отговори Танни. — Знаеш какво представлява тръстиката. Ако провинилите се дори само заподозрят, че някой от тях нарочно работи бавно, надявайки се да удължи присъдата си, този някой незабавно изчезва, и после го намират на отточните решетки. А този човек сам заявил, че отказва да воюва…
— Знам какво представлява тръстиката — проговори през зъби Сехеи. — И не питах за това. Защо ти е било нужно да го спасяваш?
Танни тамуори не отговори веднага. Чуваше се как вятърът шуми в короните на палмите на хребета на Високия нос.