Вирджиния Улф
Мисис Далауей
ТАЗИ ТРЕСКА, ЖИВОТЪТ…
Годината е 1922 е повратна в творческата биография на Вирджиния Улф. Писателката вече си е спечелила известна популярност в Англия главно благодарение на своите разкази, обединени в сборника „Понеделник, вторник“, както и на критическите си статии, публикувала е доста традиционните, така да се каже, подготвителни романи „Пътешествието“ и „Нощ и ден“, направила е опит да наложи своя нов метод със „Стаята на Джейкъб“, основала е заедно със съпруга си, критика Ленард Улф, издателство „Хогарт Прес“ и през споменатата година започва да работи над нова творба — „Мисис Далауей“, първия от нейните големи романи, в който тя най-сетне намира собствения си глас и които и отреждат първостепенно място сред писателите модернисти на ХХ век.
Изследователите на творчеството на Вирджиния Улф са облагоприятствувани от факта, че нейният живот е изключителноп добре документиран — преди всичко от самата нея, оставила е около четири хиляди писма и трийсет тома дневници. А това наистина е твърде важно за автор, който твърди, че „всяка скрита в душата на писателя тайна, всяко негово преживяване, всяко качество на неговия ум са широко отразени в произведенията му“ (романа „Орландо“). Съществено е да се знае, че средата, в която израства Вирджиния Улф, е подходяща основа за интелектуалното съзидание на един творец. Нейният баща Лезли Стивън е бил видна фигура в литературния живот на викторианска Англия. Като издател на „Корнхил Магазин“ той е бил във връзка с най-изтъкнатите писатели на своето време, така че Вирджиния Улф е прекарала детството си в дом, чиито чести посетители са били Хенри Джеймс, Джордж Мередит, Джон Морли, Джеймс Ръсел Лоуел. Всичко това обаче съвсем не означава, че е закърмена с бохемски дух. В дома на Лезли и Джулия Стивън са били съблюдавани всички норми на поведение на викторианска Англия, а самият Лезли Стпвън е бил изключително строг и деспотичен човек. Ето защо не бива да се учудваме на по-късния стремеж на Вирджиния Улф да избяга от своето викторианско минало както по отношение на личния си живот, така н на творчеството си. В дневниците ще намерим забележка по повод деветдесет и шестата годишнина от рождението на Лезли Стивън (годината с 1928, а Лезли Стивън е починал през 1904),), която красноречиво говори за отношенията между баща и дъщеря: „Той щеше да бъде на деветдесет и шест години, да, на деветдесет и шест, днес; и можеше да бъде на деветдесет и шест, познавам такива хора: но за щастие не е. Неговият живот би погубил напълно моя. Какво щеше да стане? Никакво писане, никакви книги.“ Тези думи може би ще ни се сторят прекалено силни, дори несправедливи, но нека не забравяме, че тъкмо Лезли Стивън не е сметнал за нужно да даде на дъщеря си университетско образование и макар че под неговото интелектуално ръководство тя е получила наистина солидни знания, у нея завинаги останало чувството за непълноценност в сравнение с възпитаниците на Кембридж, брат и Тоби и неговите приятели, чувство, отглас от което ще намерим и в романа „Мисис Далауей“ (когато Клариса Далауей се оплаква от собствената си необразованост). И вероятно този факт от нейната биография е една от причините за феминизма на Вирджиния Улф, изразен не само в нейното поведение, но и в стремежа й да наложи женска традиция в литературата която да се отличава със специфичната си проблематика.
През 1895 година, когато Вирджиния Улф е тринадесетгодишна, умира майка й Джулия Стивън, трагично събитие, което за момента оставя Вирджиния изненадващо спокойна, но малко след това то става причина за първия пристъп на душевното й заболяване, а по-късно поражда у нея едно вечно преследващо я чувство за вина. Нека отново се обърнем към литературното наследство на писателката — в романа „Мисис Далауей“ ветеранът от Първата световна война Септимъс Уорън Смит се разстройва психически освен поради шока от войната, и поради измъчващите го угризения, задето не е изпитал никакви чувства при смъртта на своя приятел Евънс.
Тези позовавания на романа „Мисис Далауей“ не бива да създават впечатлението, че книгата е автобиографична, поне не в онзи смисъл, в който е автобиографичен шедьовърът на Вирджиния Улф „Към фара“, нейната следваща поред творба, издадена през 1927 година и посветена на родителите на писателката. Известно е, че прототип на главната героиня е Кити Маркс, светска дама, приятелка на Джулия Стивън и наставница на сестрата на Вирджиния — Ванеса, при въвеждането й в обществото. И въпреки това имат основание онези критици, които виждат в „Мисис Далауей“ литературния автопортрет на Вирджиния Улф. Още при излизането на романа Литън Стрейчи, близък приятел на Вирджиния Улф и член на литературно-естетическия кръг „Блумсбъри“ (наред с Тоби Стивън, Вирджиния и Ленард Улф, Ванеса и Клайв Бел, Дънкан Грант, Роджър Фрай др.), отбелязва, че тя ту се подиграва на своята героиня, ту я оприличава на себе си. Литън Стрейчи не е сред почитателите на тази книга. Той с съзирал в нея „несъответствие между орнамента (изключително красив) и това, което се случва (доста обикновено — или маловажно)“. Вероятно има причини, които са попречили на Литьн Стрейчи, един толкова добър познавач и ценител на творчеството на Вирджиния Улф, да проникне зад блестящата фасада на „Мисис Далауей“. Но иска добавим, че такава опасност винаги съществува за читателя на тази авторка — той винаги може да се плъзне по повърхността, т.е. да улови единствено красотата на фразата, без да успее да разбере феномена Вирджиния Улф. Очевидно самата тя е съзнавала тази опасност, за да твърди, че за нея читателят е „съучастник, съратник“, от когото се изисква активно участие.