Като монахиня, която се оттегля от света, или като дете, което изследва някаква кула, тя се качи горе поспря до прозореца, влезе в банята. Зелен линолеум и капещ кран. Пустота в сърцевината на живота; таванска стая. Жените трябва да свалят красивите си дрехи. По пладне те трябва да се събличат. Тя прободе игленика и положи жълтата си шапка с пера върху леглото. Чистите чаршафи бяха силно опънати от край до край като широка бяла лента, леглото й щеше да става все по-тясно и по-тясно. Свещта бе изгоряла дополовина, защото снощи се бе зачела в мемоярите на барон Марбо14. Бе чела до късно за отстъплението от Москва. Парламентът заседаваше дълго и Ричард смяташе, че сега, след нейното боледуване, сънят й не бива да бъде смущаван. А и тя предпочиташе да си чете за отстъплението от Москва. Той го знаеше. И тъй, стаята бе таванска; леглото — тясно и когато лежеше на него и четеше, защото имаше лош сън, тя не можеше да прогони усещането за девственост, запазена, макар и да бе родила дете, прилепнала към нея като чаршаф. Обаятелна като момиче, по-късно тя имаше моменти, в които биваше завладявана от този студен дух, и тогава Ричард я виждаше в друга светлина — както например край реката в гората при Кливдън. Или после в Константинопол, а и другаде. Знаеше какво й липсва. Не беше нито красота, нито ум. Беше нещо основно, всепроникващо; нещо, което набръчква повърхността и стопля студения контакт между мъжа и жената или между жените. Макар че това тя не можеше да си представи съвсем ясно. Мисълта за него и бе неприятна; изпитваше скрупули, дошли един господ знае откъде или, както сама чувствуваше, изпратени от природата (която винаги е така мъдра); и въпреки това случвало й се бе, когато някоя жена, не момиче, а именно жена, й се доверява, плещи й дори глупости, да попадне под нейното очарование. Дали от състрадание, дали заради красотата й, дали защото тя самата обикновено бе по-възрастна от нея, или заради някаква случайна дреболия — лек аромат или цигулка откьм съседите (така странно е въздействието на звуците в дадени моменти), без съмнение усещаше тогава онова чувство, което биха изпитали мъжете. Само за миг; но то бе достатъчно. Беше като внезапно откровение, като изчервяване, което човек се опитва да възпре, ала не успява и накрая му се покорява, предава се напълно и замира в очакване, тогава животът го настига и той остава поразен от неговата значимост, възхитен от неговата красота, която разпуква тънката си черупка и руква навън, за да облекчи болките и раните. Тъкмо този единствен миг й носеше просветление, като ярка светлина, като фитил, запален в чашката на минзухар; тъкмо тогава усещаше, че започва да прониква в скрития смисъл на нещата. Но ето че близкото отново се отдалечаваше, контрастът се размазваше. Край, край на мига. Тези мигове (включително и с жени) бяха пълната противоположност на нейното легло (сега когато полагаше отгоре му шапката си), на барон Марбо и дополовина изгорялата свещ. Лежи будна, подът скърца; осветената къща изведнъж потъва в мрак; ако вдигне глава, ще чуе как щраква бравата, повдигната много внимателно от Ричард, който изкачва стълбите по чорапи, изпуска термофора и изругава. Колко смешно й става винаги!
Възможно ли е влюбването между жени?, мислеше си тя, докато си прибираше палтото. Например Сали Ситън, какви бяха нейните отношения със Сали Ситън навремето? Не означаваха ли те все пак любов?
Тя седеше на пода — това бе първото й впечатление от Сали — седеше на пода, обвила колене с ръце, и пушеше цигара. Къде ли беше това? У Манингови? У Кинлок-Джоунсови? Във всеки случай някъде на гости (не беше сигурна у кого), защото си спомняше ясно, че попита мъжа, с когото бе отишла там: „Коя е тази?“ И той й бе обяснил, казал й бе, че родителите на Сали не се разбирали (как я порази това — че нечии родители могат да се карат помежду си). Но през цялата вечер не свали очи от Сали. Беше необикновно красива, от онзи тип, който тя най-много харесваше — мургава, с големи очи, и притежаваше едно качество, на което, тъй като сама го нямаше, винаги бе завиждала — пълна непринуденост, сякаш можеше да каже всичко, да направи всичко; качество, много по-често срещано у чужденките, отколкото у англичанките.