Защо?
— Помниш ли езерото? — попита тя някак рязко, завладяна от чувства, които свиха сърцето й, сковаха мускулите на гърлото й и стиснаха устните и в спазъм, когато изрече „езеро“. Защото като че ли бе дете, дошло с родителите си да хвърли хляб на патиците, и същевременно зряла жена, чиито родители стояха край езерото, а тя вървеше към тях, понесла в ръцете си своя живот, който ставаше все по-голям, колкото повече се приближаваше до тях, докато се превърна в един цял, завършен живот, тогава го постави пред тях и им каза: „Това направих с живота си! Ето това!“ А какво бе направила тя с живота си? Какво наистина?, мислеше си, докато седеше тази сутрин до Питър и шиеше.
Погледна Питър Уолш; погледът й, преминал през цялото това време, през всичките тези чувства, го достигна колебливо; спря се скръбно върху него; издигна се и отлетя, така както птицата докосва клона, издига се и отлита. Тя си избърса незабелязано очите.
— Да — отвърна Питър. — Да, да, да — добави той, сякаш тя бе извадила на повърхността нещо, което определено му причиняваше болка. Стига! Стига!, искаше му се да извика. Защото той не е стар; животът му не е свършил; в никакъв случай. Едва минава петдесетте. Да й кажа ли, мислеше си, или не? Искаше му се да и направи едно признание. Но тя е твърде студена, мислеше си той; ето я сега, взела ножиците и шие; Дейзи би изглеждала простовата редом с Клариса. А тя ще реши, че съм провалил живота си, което, от тяхна гледна точка, от гледната точка на Далауей, е така, мислеше си той. О, да, напълно ясно му беше; неговият живот бе един провал в сравнение е всичко това — инкрустираната масичка, украсения със скъпоценни камъни нож за разрязване на хартия, делфина и свещниците, калъфите за мебели и старите ценни английски цветни гравюри — животът му бе провал! Мразя цялото това самодоволство, мислеше си той; дело на Ричард, не на Клариса; само защо й трябваше да се омъжва за него. (В този момент Луси влезе в стаята с още сребърни предмети, пак сребро, но колко очарователна му се видя, когато се спря да ги подреди, колко е стройна, грациозна, помисли си той.) През всичкото това време, седмица след седмица, е било едно и също!, мислеше си той; през целия живот на Клариса докато аз … — помисли си той; и изведнъж спомените сякаш бликнаха от него: пътуванията, конете, кавгите, приключенията, партиите бридж, любовните историй, работата — работа, работа! И той съвсем открито извади ножа си, стария си нож с кокалената дръжка, който Клариса помнеше отпреди трийсет години, можеше да се закълне в това — и го стисна в юмрука си. Какъв странен навик, помисли си Клариса; винаги да си играе с нож. А и винаги да кара събеседника си да се чувствува лекомислен, празноглав, някакво глупаво плямпало. Но и аз ще направя така, помисли си тя и вземайки отново иглата, призова, като кралица, чиито пазачи са заспали и са я оставили незащиттена (тя направо бе стьписана от това посещение — то я беше объркало), така че всеки би могъл да влезе и да я види легнала сред виещите се къпини, призова на помощ всички онези неща, с които се занимаваше, които обичаше: съпруга си; Елизабет; самата себе си, накратко всички онези неща, които Питър сега почти не познаваше, призова ги да дойдат и да отблъснат врага.
— А при теб какво ново? — попита тя. И както, преди да започне битката, конете рият земята с копита; отмятат назад глави; извиват шии, а хълбоците им блестят на слънцето; така Питър Уолш и Клариса, седнали един до друг на синия диван, взаимно си отправяха предизвикателства. Неговата мисъл кипеше, напираха спомени за какви ли не неща; заслугите: годините в Оксфорд; женитбата му, за която тя не знаеше абсолютно нищо; как бе обичал; как се бе справял със службата си. — Много неща — възкликна Питър и подтикнат от наплива на мисли, които се устремяваха насам-натам и му внушаваха плашещото и същевременно опияняващо чувство че пори въздуха, понесен върху раменете на хора, които не вижда, той вдигна ръце към челото си. Клариса изправи гордо гръб; затаи дъх.
— Аз съм влюбен — каза той, не на нея обаче, а на някаква друга жена, издигната нависоко в тъмнината, така че не можеш да я достигнеш с ръка, трябва само да положиш венеца си под нея, върху тревата, в тъмнината.