Този късен век на човешката цивилизация бе издълбал у всички тях, мъже и жени, истински кладенец от сълзи. Сълзи и скръб; храброст и държеливост; достойнство и стоицизъм. Да си спомним например как откри своя благотворителен базар лейди Бексбъро, жената, от която тя се възхищаваше най-много.
На витрината бяха разтворени още „Веселите пътешествия на Джорък“, „Мистър Спондж“7, мемоарите на мисис Аскуит8 и „На лов за едър дивеч в Нигерия“. Колко много книги, но нито една не бе подходяща, за да я занесе на Ивлин Уитбред в болницата. Нищо, което би и доставило удоволствие и би накарало тази изсушена донемайкъде дребна женица поне за секунда да погледне сърдечно Клариса, когато тя влезе при нея, преди да се впуснат в обичайния безконечен разговор за женските болести. А колко й се иска това, хората да се радват, когато я видят да влиза при тях, каза си Клариса и като се обърна, тръгна отново към Бонд Стрийт, раздразнена, защото е глупаво да имаш някакви по-особени причини, когато правиш нещо. Би предпочела да е като Ричард, които винаги прави нещо заради самото него, докато за нея, разсъждаваше Клариса, чакайки да пресече, е по-важно да накара хората да си помислят това или онова; пълна идиотщина, знаеше го добре (ето че полицаят вдигна ръка), защото не успяваше никого да заблуди нито за момент. Ах, ако можеше да започне живота си отново!, помисли си тя и стъпи на платното, ако можеше поне да изглежда по-различно! Най-напред щеше да е мургава като лейди Бексбъро, с кожа като шагрен и красиви очи. Щеше да бъде, също като лейди Бексбъро, бавноподвижна и внушителна; доста едра; по мъжки пристрастена към политиката; собственичка на провинциално имение; искрена и достолепна. Наместо това е слаба като грахово стъбълце, със смешно личице и нос като птича човка. Вярно, че има хубава стойка, че ръцете и краката и са изящни, че се облича добре, още повече, като се вземе предвид колко малко харчи за дрехи. Но напоследък често й се струва, че това нейно тяло (спря се да погледа една картина от холандски майстор), това тяло с всичките му достойнства е нищо, абсолютно нищо. Има изключително странното усещане, че е незабележима; невидима, неизвестна; сега, когато пред нея вече не стои перспективата да се омъжва, да ражда деца, нищо друго освен това тържествено придвижване заедно с другите хора по Бонд Стрийт, когато е мисис Далауей, дори вече не и Клариса, просто мисис Ричард Далауей.
Бонд Стрийт я омайваше; Бонд Стрийт в ранна утрин през сезона9; с разветите знамена; с магазините; никаква показност; никакъв блясък; топче вълнен плат, изложено на витрината на магазина, от който баща и бе купувал костюмите си в продължение на петдесет години; някое и друго перлено бижу; сьомга върху леден къс.
„Това е то“, каза тя, вторачена в рибарския магазин. „Това е то“, повтори, като се спря за миг пред витрината на магазина за ръкавици, от който преди войната човек можеше да си купи почти съвършени ръкавици. А нейният чичо Уилям обичаше да казва, че дамата се познава по обувките и ръкавиците. Една сутрин, в разгара на войната, той се бе извърнал в леглото към стената и бе казал: „Стига толкова, омръзна ми.“ Ръкавици и обувки; ръкавиците са нейната страст, но дъщеря й Елизабет не дава и пет пари за тях. И пет пари, повтори си тя и продължи по Бонд Стрийт към един магазин, откъдето купуваше цветя винаги когато даваше прием. Всъщност Елизабет най-много от всичко държи на кучето си. Тази сутрин цялата къща миришеше на катран. И все пак по-добре бедничкият Гризъл, отколкото мис Килман; по-добре лошо настроение, миризма на катран и тъй нататък, отколкото да седи затворена в една душна стая с молитвеник в ръка! По-добре каквото и да е друго, искаше й се да добави. Но може би това е просто някакъв период, както казва Ричард, през какъвто минават всички момичета. Може би означава, че е увлечена.
8
Марго Аскуит (1868–1945) — съпруга на английския държавник-либерал Хърбърт Хенри Аскуит, министър-председател на Англия от 1908 до 1916. — Б. пр.