Разбира се; много ще му е приятно да им погостува, и така, от дума на дума, стигнаха и до това. През всичките тези години семейство Далауей не ги посетили нито веднъж. Те ги канили многократно. Клариса (защото това, разбира се, е нейна работа) не пожелала да отидат. Защото, каза Сали, в дъното на душата си Клариса е сноб — трябва да го признаем, сноб. И тъкмо това, убедена е, ги отдалечава. Според Клариса тя е встъпила в неравен брак, тъй като съпругът и — тя се гордее с този факт — е миньорски син. Всичко, което имат, до последното пени, е спечелено от него. Като малък (гласът й притрепера) е работил, пренасял е на гръб огромни чували.
(Питър усещаше, че тя може с часове да говори все в тоя дух: миньорският син; нейният неравен брак, според хората; петимата и синове; и какво още — цветя, хортензии, жасмин, много, много редки слезови лилии, които въобще не растат на север от Суецкия канал, но тя, с помощта само на един градинар, има цели лехи от тях в имението си край Манчестър, наистина цели лехи! От всичко това Клариса се бе спасила благодарение на своята немайчинска психика.)
Сноб ли е тя наистина? Да, в много отношения. Но къде е през цялото това време? Става късно.
— Щом чух, че Клариса дава прием — продължи Сали, — почувствувах, че не мога да не дойда — трябваше да я видя (а и моят хотел е на Виктория Стрийт, буквално на две крачки оттук). И дойдох просто така, без покана. Но я ми кажи — прошепна тя. — Онази коя е? Беше мисис Хилбъри, която търсеше вратата. Защото вече ставаше много късно! А пък, шепнеше си тя, колкото повече напредва нощта, колкото повече се движат хората, човек си намира стари приятели; открива кътчета и ъгълчета; и прекрасни гледки. Знаят ли другите, питааше се тя, че се намират сред омагьосана градина? Светлини и дървета, и дивни бляскави езера, и небе. Само няколко китайски фенера в задната градина, така бе казала Клариса Далауей! Но тя е магьосница!
И това всъщност е парк… Тя не им знае имената, ала те са все нейни познати и приятели, приятели без имена, песни без думи, най-добрите. Само че тя не може да се ориентира, има толкова много врати и толкова неочаквани клопки.
— Старата мисис Хилбъри — отговори Питър; а онази коя е? Жената, която цяла вечер стоя до завесите, без да говори с никого? Той я познава по лице; свързва я с Бъртън. Май се грижеше за бельото — кроеше го на голямата маса до прозореца? Дейвидсън, дали не се казваше така?
— О, та това е Ели Хендърсън — обади се Сали… Клариса винаги е била толкова жестока с нея. Тя й е братовчедка и е много бедна. Въобще Клариса е жестока с хората.
— Да, доста с жестока — каза Питър.
И въпреки това, каза Сали е привичната си приповдигнатост, а изблик на онова въодушевление, което Питър някога така харесваше у нея, но от което сега малко се страхуваше, защото можеше да я доведе до невъздържаност — колко великодушна е Клариса към приятелите си! А какво рядко качество е това и затуй понякога, като се замисли нощем или когато на Коледа благодари на бога за даровете му, тя поставя на първо място тяхното приятелство. Тогава бяха млади; това е. Клариса беше прекалено чистосърдечна; това е. Питър сигурно я мисли за сантиментална. Е, да, такава е. Защото е разбрала, че единственото нещо, за което си струва да говориш, е това, което чувствуваш. Глупаво е да остроумничиш. Човек трябва да говори само това, което чувствува.
— Но аз не знам какво чувствувам — каза Питьр Уолш.
Горкият Питър, помисли си Сали. Защо не дойде Клариса при тях да си поговорят? За това копнее той. Тя го разбра. През цялото време той си мислеше само за Клариса и си играете с ножчето.
Животът не се оказа проста работа, рече Питър. Неговите отношения с Клариса не бяха прости. И това обърка неговия собствен живот, каза той. (Някога те двамата със Сали Ситън бяха толкова близки, би било глупаво да не й разкрие всичко това сега.) Човек не може да се влюби два пъти, каза той. А тя как мисли? Все пак по-добре е да си обичал (но той сигурно ще я помисли за сантиментална — какъвто е язвителен). Той трябва да им отиде на гости в Манчестър. Съвършено вярно, отвърна Питър. Съвършено вярно. С удоволствие ще им погостува веднага щом си свърши работата в Лондон. А тогава Клариса го обичаше така, както никога не е обичала Ричард, Сали е сигурна в това.
— Не, не, не! — извика Питър (Сали не биваше да казва това, отиде прекалено далеч). Добрият човек — ето го там, в другия край на салона — пак се е разприказвал, никога няма да се промени, милият Ричард. С кого говори?, попита Сали. Кой е този изискан мъж? Тъй като живееше в дивотията, тя изпитваше неутолимо любопитства да разбере кой кой е. Но Питър не знаеше. По външност не му допада, каза той, вероятно е министър от Кабинета. Струва му се, че Ричард е най-добрият измежду всички тях, каза той, най-безкористният.