— Но с какви се занимава? — попита Сали. С обществена работа, така предполагаше тя. А двамата щастливи ли са? попита Салн (самата тя е крайно щастлива!); защото, честно казано, не знае нищо за тях, само си прави изводи, но така става винаги, защото какво знаем дори за хората, с които живеем ежедневно?, попита тя. Не сме ли всички ние просто затворници? Прочела една прекрасна пиеса за някакъв човек, който драскал по стените на килията си, и тогава почувствувала, че това се отнася до живота въобще — всеки от нас драска по стените. Отчаяни от човешките взаимоотношения (толкова е трудно да се разбираме помежду си), тя често отива в градината си и цветята я даряват е онова спокойствие, което никога не може да получи от хората. О, не; той не обича зеленчуците; предпочита хората, каза Питър. Наистина младите са толкова красиви, каза Сали, наблюдавайки отдалече Елизабет. Никак не прилича на Клариса, когато беше на нейната възраст! А той успя ли да я опознае? Та тя даже не си отваря устата. Не, още не я е опознал, призна си Питър. Прилича на лилия, каза Сали, на водна лилия. Но Питър не беше съгласен, че не знаем нищо. Всичко знаем, каза; поне той знаеше всичко. А тези двамата, прошепна Сали, тези двамата, които си отиват (но и тя ще трябва да си тръгне, ако Клариса не дойде скоро), мъжът е изисканата външност и неговата простовата на вид жена, и с които бе говорил Ричард — какво бихме могли да знаем за хора като тях?
— Че са пълни мошенници — каза Питър, след като ги погледна набързо. Това разсмя Сали. Но сър Уилям Брадшо се спря на вратата, за да погледне една картина. Взря се в ъгълчето, за да види името на художника. Вгледа се и жена му. Сър Уилям Брадшо толкова много се интересуваше от изкуство. Човек, когато е млад, каза Питър, твърде много се вълнува от желанието да позне хората. Когато обаче е възрастен, когато, нека бъдем по-точни, е на петдесет и две години (Сали е на петдесет и пет, но само физически, каза тя, сърцето й е като на двайсетгодишно момиче); с други думи, когато е зрял, продължи Питър, той може да наблюдава, може да разбира и ни най-малко не е изгубил способността си да чувствува, каза той. Така е, вярно е, каза Сали. С всяка изминала година нейните чувства стават по-дълбоки, по-пламенни. Да, засилват се, каза той, за съжаление може би, но всъщност това трябва да ни радва — и при него чувствата се зсилват, колкото повече време минава. Той си има някого в Индия. Би искал Сали да се запознае с нея. Тя е омъжена, поясни. И има две дечица. Всички заедно трябва да им гостуват в Манчестър, каза Сали. Той трябва да й го обеюае, преди да си тръгнат.
— А Елизабет не чувствува и половината от това, което чувствуваме ние — каза той, — още не.
— Но двамата очевидно са много привързани един към друг — рече Сали, когато видя, че Елизабет отива при баща си. Стана й ясно от начина, по който Елизабет вървеше към баща си.
Защото, докато говореше със семейство Брадшо, баща й гледаше към нея и си помисли, кое ли е това красиво момиче? И изведнъж осъзна, че това е неговата Елизабет, а пък той не я бе познал, толкова красива изглеждаше в розовата си рокля! Елизабет усети, че баща и я гледа, докато тя говореше с Уили Титкоум.
Затова отиде при него, двамата заставаха един до друг сега, когато приемът беше вече към края си, наблюдаваха гостите, които си тръгваха, стаите, които полека-лека се опразваха, само дето по земята имаше боклуци. Тръгваше си дори и Ели Хендърсьн, почти последна, макар че никой не я бе заговорил, но тя искаше да види всичко, за да го разкаже на Идит. Ричард и Елизабет бяха донякъде доволни, че приемът свърши, но Ричард се гордееше е дъщеря си. Не възнамерявал да и го каже, но не могъл да се сдържи. Гледал я, каза той, и се питал, кое ли е това красиво момиче?
А то било неговата дъщеря! Тя наистина се зарадва. Но кучето и, горкото, скимтеше ли, скимтеше. — Ричард е станал по-симпатичен. Прав си — каза Сали. — Ще отида да поговоря с него. И да му кажа лека нощ. Какво е умът в сравнение със сърцето? — добави лейди Росетър на ставане.
— И аз ще дойда — каза Питър, но остана още малко на мястото си. Какъв е този страх? Какъв е този възторг?, помисли си той. Какво е това, което ме изпълва с такова силно вълнение?
Това е Клариса, каза той.
И тя наистина беше там.