Но тук нямаше такива работници, освен истинските фермери и техните работници, които постепенно също ставаха арендатори, а ние нямахме много прислуга, имах Дора и Нед и някое друго момиче от селото и госпожа Пек, когато имах нужда от тях. Кобетс Брейк не беше Мандърлей, не беше никак внушителна, беше обичана и поизносена, стара и красива и не принадлежеше на половината графство.
Излязох навън и се покатерих по ската и седнах на тревата, като гледах надолу. Госпожа Данвърс беше я затъмнила само за кратко време и сега тя лежеше отново в светлина и ми беше напълно възвърната.
Започнах да правя планове за партито без настроение, защото не можех да измисля повече причини срещу идеята на Максим. Но с течение на времето отидох да посетя няколко пъти Банти и тя дойде два пъти при мен, започнах да изпитвам удоволствие, стана ми приятно, беше едно предизвикателство. Най-сетне това ще бъде мое парти.
Щеше да бъде градинско парти, към края на следобеда. Ще има маси колкото можех да намеря и наема, поставени под дърветата, на терасата, на моравата. Столовата и малките приемни в къщата също така щяха да бъдат отворени, по-възрастните хора можеха да си пият чая и да седят удобно на хлад, защото щеше да бъде горещо, сигурна бях в това, дългите и горещи златни дни се влачеха и нямаха край. Но нямаше да каня само възрастни хора, казах на Банти.
— Искам и младите, помолете Вашите момичета да дойдат и да доведат приятелите си, ще накарам Нед да се погрижи за стария тенис корт, ще го окоси и ще се опита да закърпи мрежата и могат да играят крикет също, намерих един стар комплект в мазето, ще то изчистим.
Искам да има млади хора, да се смеят и да се забавляват.
Ще има чай в кухнята и под навеса отстрана на къщата, хубав старовремски чай, както хората очакват, сандвичи и сладки, кифлички и кейк, малини и сметана.
След това за тези, които останат да се радват на последните слънчеви лъчи, ще има напитки.
Единствената украса, която планирах, бяха много цветя във вази, кани и купи по всички маси и из цялата къща. Банти обеща да донесе каквото може, а също така Дора и Нед, обикновени цветя, не снобски, фалшиви цветарски украси.
— Вие сте чудесна, — каза Банти. Лицето й светеше и добавяше още имена в списъка, които й идваха наум.
Разчитах почти изцяло на нея да ни доведе подходящи гости.
— Не сме имали каквото и да е парти тук от преди войната, ако не се смятат обикновените жътвени тържества и други подобни. Последното събиране беше когато се омъжи момичето на семейство Къркли и имаше танци… в стария обор и също така камбаните забиха посред нощ. Сигурно ще падне голяма веселба — Вие сте чудесна.
Така че никой не сметна, че е само задължение.
Това означаваше, че ще бъдат благодарни и ще им е приятно да дойдат, а при това нямаше да похарчим много, тъй като в общината казаха, че нищо особено не се очаква от нас, Кобетс Брейк не беше Мандърлей и никой нищо не мислеше за де Уинтърови тук.
— Прав беше, — казах на Максим сетне. — Радвам се, че се сети за това парти.
— Добре, — той не вдигна очи от книгата си.
— Просто съм учудена, това е всичко. Така се тревожеше, че хората ще задават въпроси, за, за…
— Да.
— Никой не пита нищо.
— Не.
Излязох. Не можех да се докосна до него, разговорът беше безсмислен.
Но ще се радвам на партито, трябва. Казах си, че това ще е едно добро начало.
И така изглеждаше. Времето продължаваше да е хубаво, цял ден работихме на слънце, — Дора, сестра й, госпожа Пек, Нед. Изнесохме маси и столове, наети от общината и ги наредихме и покрихме с току-що изпрани покривки, имаше цветя в кофи и мивки, огромни букети от хризантеми, треви, букови листа, последните рози.
Всички бяха весели, смееха се, правеха шеги, всички се стараеха партито да бъде успешно и аз бях в центъра, като исках това, предлагах онова, работех заедно с тях, идваха при мен за разни неща, да питат какво да правят.
Виждах смисъл във всичко, за разлика от липсата на каквото и да е мое участие в Мандърлей.
Максим прекара извън къщи част от сутринта, но точно преди обеда, който щеше да се състои от една салата, дойде при мен в градината.
— Изглеждаш доволна.
Отместих косата от очите си.
— Много е приятно, — отговорих. — Така ми харесва. Възразяваш ли?
Погледнах го.
— Какво има? Нещо лошо ли?
Четях го в очите му, но не знаех какво е.
— Всичко ще бъде наред. Всички ще бъдат внимателни.