Нямаше значение, беше ми все едно, усещах се затворена в защитна броня. Обикалях стаята с поднос, като предлагах хапки и през всичкото време разговарях за Беатрис, съгласявах се, че болестта и смъртта са тежко нещо, несправедливо и че ми липсва също, понеже имах нужда от нейната помощ: Мечтаех да чуя някоя нейна забележка, която ще накара всички да се смеят, не можех да повярвам, че няма да се покаже на вратата.
Всички бяха много любезни. Само като обръщах гръб на този или онзи, усещах лицето си да гори от мисли и неизказани неща, които се въртят из въздуха, срещах погледите им и виждах въпроси, въпроси, въпроси. Когато можех, отивах при Максим и стоях близо до него, докосвах ръката му, за да му вдъхна увереност, а той трябваше да слуша някой да си спомня за сестра му или безкрайно да говори какво е било тук през време на войната. Сам той рядко казваше нещо, само леко се усмихваше и всяка минута се местеше, защото се страхуваше да остане дълго с когото и да било, в случай че… По едно време чух името „Мандърлей“ да звъни като камбана във внезапната тишина в средата на стаята и се обърнах, обзета от паника, почти изпуснах подноса, защото знаех, че той ще я чуе, исках да го предпазя и не бива да се изрече пак. Но след това гласовете се усилиха и думата потъна, а когато отново го зърнах, той пак беше се преместил, видях правия му гръб в дъното на стаята.
Не много след това застанах при френския прозорец и гледах градината и полето, и можех да се изключа от хората, като си представях, че ги няма и можех да гледам, да гледам светлината и дърветата, кафявите и зелени цветове и блясъка на зрънцата, с които бяха обсипани храстите.
— Мисля, че няма да се случи нищо, ако излезеш малко навън. Полага ти се малка почивка, нали?
Франк Кроулей, милият, на когото човек може да разчита, внимателният Франк, същият Франк, пълен със загриженост, съпричастен както винаги към това, което чувствах. Бързо погледнах през рамото си в стаята. Той каза:
— Максим е отлично. Току-що говорих с него. Лейди Трединт му досажда с приказки за евакуираните. Вече четири години откак завърши войната, но все още тя е главната тема за разговори тук. Няма по-широки хоризонти, но разбира се, неща като кой е скрил броя на яйцата, снесени от кокошките му, за да задържи повече за себе си, е въпрос, който лесно не се прощава, нито се забравя.
Разговаряхме бавно, като се разхождахме из градината далеч от къщата и усетих как напрежението и грижата паднаха от гърба ми, можех да обърна лицето си към слънцето. Казах:
— Съжалявам, но знаехме толкова малко какво става тук. Почти не получавахме писма. Само чувахме най-лошите новини, за бомбардировките и какво става в други страни. — Тук спрях. — Мисля, че избягвахме тези неща. Това ли казват хората?
— Мисля, — отговори той внимателно, — че хората са много заети със себе си и със собствените си проблеми.
— О, Франк, благодаря ти. Колко си добър. Дори ме постави на мястото ми по най-хубав начин. Искаш да кажеш — далеч от лице, далеч от сърце. Наистина не бяхме толкова важни, за да мислят за нас или да клюкарстват изобщо. Хората просто ни забравиха.
Франк сви рамене много учтиво.
— Виждаш ли, Максим и аз сме загубили усещането си за перспектива. В… онези дни ние бяхме, или по-скоро, Мандърлей беше в центъра тук, знаеш това, всеки се интересуваше, всички говореха… но светът се е променил. Нали? Има много по-важни грижи. Сега не сме важни.
— Разбира се, че ви помнят, разбира се… само че…
— Франк, не се тревожи, не съжалявай… Бог знае, че това съм искала за двама ни, да сме дребни, незначителни, част от миналото и забравени. Трябва да знаеш това.
— Да.
Бяхме стигнали овощната градина, откъдето се виждаха старата солидна бяла къща и конете в полето.
— Горките, — казах като видях, че ни гледат и се раздвижиха. — Да им занесем малко ябълки.
Започнахме да събираме падналите по тревата ябълки и бавно се придвижихме към оградата. Конете ни видяха и в тръс се понесоха към нас, стройни и красиви, кафявият и сивият.
— Кой ще ги язди сега? Джайлс все още ли язди? Или Роджър? Не знам какво е станало, нито какво ще стане.
— Нито пък аз знам. Поддържал съм връзка съвсем нередовно през последните няколко години.