— Откъде дойде това?
— Не зная. Отидох сама да посетя гроба и венецът лежеше там на тревата. Беше много красив, просто бели цветя на тъмнозелен фон от листа. Беше съвсем както трябва.
— Но не беше пристигнал за погребението, щяхме да го видим.
— О, не. Изпратен е бил после, изпратен или оставен. Да, оставен, някой го е поставил там, отделно от останалите. С картичката. Франк, кой? Кой? Защо?
Тези въпроси се въртяха в главата ми като комари.
Лицето на Франк беше сериозно и удължено. Той обърна картичката веднъж — два пъти, трепна.
— Някой иска да ни уплаши, или да ни причини зло.
— Е, не мисля, че е последното, — каза той веднага, старият Франк, изпълнен с желание да успокоява.
— Какво причина може да има? Омраза.
— Но никой не те мрази теб, нито Максим, толкова време е минало вече. И… — той отново погледна картичката.
— И Ребека е мъртва.
— Да.
— Франк, трябва да поговорим. Трябва да ми кажеш нещо, което не са ми казвали.
Видях промяната в израза му, нещо се затвори, стана уморен.
— Трябва да зная. Най-важното е да предпазя Максим, но трябва да открия какво е.
— Няма нищо, никакви тайни. Съгласен съм с теб, Максим е щастлив, по-щастлив от години. Товарът е паднал, той никога не бива да разбере за това, което очевидно е просто лоша шега.
— Шега?
— Тогава трик.
— Злобен, вреден, злостен трик, който наранява.
— Да, съгласен съм. Въпреки това, не бих му отдал толкова голямо значение. Искаш ли да го запазя или да го унищожа? Ще бъде по-сигурно.
Погледнах бялата картичка в ръката му. Прав беше, разбира се, трябваше да оставя той да реши. Внимателният, компетентен, разумен Франк. Но картичката ме привличате, гледах черната буква и като магия ме привличаше.
— Виж какво, сигурен съм, че е тази гнила ябълка Джак Фейвъл, той все още е някъде наоколо. Срещнах го веднъж през войната, видях името му във вестника, свързано с грозен шантаж и прочее. Типично за него, имаше извратен мозък и черно чувство за хумор. Това е достойно за него.
Джак Фейвъл, обърнах се да гледам към скалата, за да се окопитя, да сляза до реалността, до доброто и красивото и истинското… Но докато разговаряхме, орелът беше отлетял. Нямаше да го видя пак, си помислих, бях го изгубила и няма никога повече да си спомням колко прекрасен беше и нямаше да си спомням и другото, — картичката, опитът на Франк да не й придава важност, а сега, — другото име.
Джак Фейвъл. Братовчедът на Ребека, един от мъжете, които тя е презирала и с които се е забавлявала, лошият, хилещ се, пияницата Джак Фейвъл. Спомних си, че една сутрин бях с него в една стая в Мандърлей и какво почувствах, когато ме огледа нахално от горе до долу.
— Франк, — казах плахо, — моля те, кажи ми истината.
— Мисля, че винаги съм правил това.
— Криеш ли нещо от мен за Ребека? Нещо станало отдавна, което не зная?
— Не. Мога да те уверя.
— Това, това, — посочих картичката, — ще има ли значение за живота ни? Означава ли, че не можем да се върнем у дома?
Отчаяно исках да каже не, да уреди бъдещето ни, отчаяно исках да е вярно, че венецът е някаква ужасна, глупава шега. Джак Фейвъл. Да, разбира се, беше типично за него. Сигурно се е смял и слюнка му е текла от устата при обмисляне на плана, какво удоволствие е изпитал при изпълнението му. Опитах се да си го представя как пише картичката, как я завързва на зеленото колело, как намира човек да го занесе, като го инструктира, защото не си представях, че той ще го донесе сам в църковния двор.
Джак Фейвъл. Да, разбира се.
— Щом няма от какво да се страхуваме… — казах на Франк.
Слънцето беше залязло и остър ветрец започна да духа над полето с изтравниче. Тръгнахме към джипа.
— От нищо. Дай повече възможност на Максим, останете тук колкото си искате. Защо не вземете под наем кола и да се разходите из Англия, отново ще свикнете с нея, да видите места, които никога не сте посещавали преди!?
— О, да, Франк, това е чудесна идея! Няма причина да не го направим, нали?
— Няма.
Той се усмихна приятелски и с явно облекчение, като ми помогна да се кача в колата.
— Благодаря ти, — казах и във внезапен изблик на радост и облекчение се наведох и го целунах по бузата, защото ми беше възвърнал спокойствието и напрежението и страхът бяха изчезнали, бъдещето беше отново сигурно за нас.
Той се изчерви силно и бързо затвори вратата на джипа, като ме накара да се усмихна. Искаше ми се да кажа на Максим, щяхме да се посмеем заедно, но разбира се, не можех да направя това. Бях толкова облекчена, Франк беше ме убедил, че всичко ще бъде наред, Франк толкова умееше да ме успокоява, Франк ме накара да разбера, че това е нищо, просто една глупава шега.