— Добър ден, — казах с фалшива усмивка. — Колко мило от Ваша страна, че дойдохте, — и отидох към нея, за да я посрещна. Но като правех това, дори като казах това и преди тя да отговори, усетих, че греша, и усетих как бариерата падна и моята защита и резерви се стопиха. Погледнах широкото й, открито лице и видях, че е приятел, който в никакъв случай не може да ме заплашва.
Беше висока жена, с широки рамене, с разрошена кестенява коса, побеляваща отстрани и носеше голям букет от рози във вестник и нещо друго, завито в кърпа.
— Е, — каза тя, като избухна в смях. — Виждам, че на краставичар нося краставици, трябваше да зная, че сте възобновили всички стари рози, това е твърде голямо изкушение, а при това те така добре се развиваха. Просто си имат свое мнение и цъфтят, когато си искат. Но все пак, ето и някои наши — те никога не са прекалено много. Обичам вази, пълни с рози, из цялата къща, а Вие?
Тя хвана здраво ръката ми.
— Аз съм Банти Батърли, съседи сме, разбира се познавахме добре старите Денис, горките. Твърде дълго работиха тук, приятно ми е, че къщата има сега хора, които да я обсипват с любов и внимание. Това е необходимо на една къща, нали? Любов, както младите така и старите, нали… — Тя се обърна и оглеждаше Кобетс Брейк с удоволствие. — И, Господи, каква къща — идеална, нали, всичко й е на мястото. Трябва да видите нашето викторианско чудовище — обичам го такова, каквото си е, разбира се, не искам да бъда на друго място и се примирявам с грозотата и неудобствата. Тук нищо не трябва да вършите, освен да се възхищавате и да се радвате и да се грижите за нея.
— Няма ли да влезете, току-що се канех да пия кафе. Дора ще ме повика след пет минути.
— Да, имате този ангел Дора Раби. Това семейство е солта на земята…
Тя влезе след мен през страничната врата, като викаше и тръгна към кухнята. Знаех, че всичко е наред и няма защо да се безпокоя — тя беше приятел, а не гост.
Можех да я заведа в която си искам стая.
— Донесох Ви един кейк, защото смятам, че трябва, просто инстинктът да храниш и прочее и колко е приятно да можем да раздаваме храна, след като всички бяхме толкова алчни и криехме малките си запаси през онези тежки години. Чуйте, с Дора няма да имате нужда от мен и от моите подаръци. Здравей Дора, миличка, знаеше, че ще дойда тук. Не мисля, че госпожа де Уинтъре преуморена от гости, просто сме изоставили тази мода и по-добре. Сега всички сме много заети и отиваме на гости, когато искаме, а не защото смятаме, че така е редно.
Тя е като Беатрис, си помислих, като се усмихвах и слушах гласът й да гърми така весело, да изпълва кухнята, тя имаше същия лек, неподправен маниер с хората, без да взима страна, без преструвки, затова се чувствах свободна с нея. Пристъпих напред и взех подноса от ръцете на Дора.
— Така ми е драго, че дойдохте, — казах. — Чудех се кога ще дойде някой да си побъбря.
И разбрах, че беше истина; открих, че искам да говоря, да задавам въпроси, да се радвам на присъствието й.
— Банти Батърли — каза тя, като ме следваше в малката столова, където слънцето най-добре грееше по това време. — Нали е смешно име? Родена съм Барбара Маунт, много по-сериозно, но някак си всички Барбари бяха Банти за поколението на майка ми, а след това пораснах и се омъжих за Бил и взех Батърли със себе си.
Разбира се, вече съм свикнала.
Тя се отпусна във фотьойла до прозореца и веднага заоглежда стаята.
— Да. Харесва Ви, виждам. Освежавате я, правите я по-спретната, но сте запазили непокътнати душата и сърцето й. Одобрявам това.
— Усетих, че е така добре, когато влязохме. Не исках да правим много промени. Влюбих се във външната страна на къщата.
— Кой може да удържи? Беше станало твърде мрачно тук, знаете, един следобед дойдохме по-миналата зима и беше студено като в гроб и всичко беше толкова износено и да Ви кажа истината, малко мръсничко. Човек трябваше добре да огледа лъжичката, преди да разбърка чая си с нея и дори скришом да я обърше в полата си. Всички се чудехме кой ще я вземе, щом стана ясно, че Родърик не се интересува — той е военен от кариерата, струва ми се, че с нетърпение очаква нова война. Бил не е такъв, независимо, че е полковник. Той е доста по-възрастен от мен, не знам, дали някой не Ви е казвал, женен два пъти, първата му жена е починала след няколко месеца, горката, а след това си имаше войската и прочее — бях доста възрастна, над тридесет, когато ме взе, но въпреки това успяхме да си имаме четири момичета — сега всички са напуснали дома, разбира се, въпреки че в края на тази седмица ще дойдат заедно с приятелите си и какво ли не още, такива проблеми. Въпреки всичко, не искам да се променят нещата. Предполагам, че Вашите са на училище.