А после къщата с емайлирана плоча, която ми се стори направена от злато, изписана с магически букви.
Взех стар асансьор, който важно се изкачи през сенчестата тиха къща.
— Моля, влезте в чакалнята, госпожо де Уинтър. — Доктор Лавлейди няма да се бави.
Нямаше значение, приятно ми беше да чакам тук, в тази хладна стая с висок таван, изпълнена с тракането на един часовник и далечните викове на децата от площада, леко антисептична, леко ухаеща на лавандула. Не взех нито едно от списанията или вестниците, нито погледнах карикатурите по стените. Искаше ми се да седя, да размишлявам затова къде бях и защо.
— Госпожа де Уинтър?
Той беше по-млад, отколкото очаквах, с пясъчноруса коса, пълен. Очите му гледаха право към мен така, че почувствах, че ме преценява и поставя на съответното място.
Седнах и внезапно усетих слабост, усетих, че въртя пръстите си на скута.
Започнах да отговарям на въпросите.
Глава петнадесета
На ъгъла на улицата, близо до станцията на метрото стара жена продаваше виолетки, като търпеливо седеше на платнено столче с лице, обърнато към слънцето. Купих едно букетче от нея и й дадох доста пари, като се отдалечих, без да си взема рестото. Забодох букетчето на ревера на палтото си с една брошка, която носех.
Щяха да увехнат и загинат преди края на следобеда, но не ме интересуваше, защото сега бяха влажни и пресни, със сладък мирис. Напомняха ми за горите над къщата и дълбоките, хладни брегове от двете страни на потока, който течеше надолу по хълма и по дъното на градината.
Отново вървях по топлите светли улици на ранния следобед, вървях, но ми се искаше да танцувам и да тичам, да спирам пешеходците и да ги каня да танцувате мен.
— Имате ли някакви тревоги? — попита ме той. — Гласът му беше приятелски, спокоен, професионален. — Освен естествената тревога, че не сте забременяла.
— Не, — отвърнах — никакви тревоги.
Нямаше такива, нали, нямаше истински. Неприятността от венеца, от шепнещите гласове, — всичко беше преминало, отхвърлих ги като тривиални фантазии, които преувеличавах. Сякаш видях как се прекатуриха през борда на кораба в черната вода на Босфора и потънаха вечерта, когато Максим ми подаде писмото на Франк за Кобетс Брейк и оттогава не съм и помислила за тях.
— Никакви тревоги.
— Храните се добре, спите, имате много неща, които обичате да правите…
— О, да.
Разказах му за къщата и за градината и радостта, която ми доставят и той изглеждаше доволен, клатеше глава и нещо си записа. Усетих, че одобрява и това беше важно, сякаш ако е доволен от мен, може да произнесе надеждна присъда, като че ли притежаваше магическа сила над мен с одобрението си.
Бях нервна, не от разпита, нито от въпросите, винаги съм била напълно спокойна, но поради значението им.
Всичко изглеждаше, че виси на един много тънък конец в полумрака на тихата стая с високия си таван, високи прозорци със спуснати завеси, с важното си бюро. Той не бързаше, мълчеше, докато мислеше върху нещо, което му бях казала, или си водеше бележки.
Като минах покрай орнаментните фасади на музеите и ораторията Бромтън, по широкия тротоар, премислях отново и отново това, което се случи и го наблюдавах мислено като повторение на филм. Не ми стигаше веднъж, исках да се уверя, че остава в паметта ми завинаги. Знаех къде съм, но вървях напред слепешката, без определена цел.
Той се облегна на стола, като допря върховете на пръстите си. Бяха много чисти върхове на пръсти, с безупречно оформени нокти, — хубави ръце, приятни за гледане.
— Разбира се, — беше казал той, — няма нищо сигурно. Надявам се, че разбирате това. Има много деликатно балансирани, много чувствителни човешки механизми. Често се чудя дали, когато всичко останало е наред, не е просто въпрос на чиста случайност, както всичко друго. Но трябва да запомните, че природата е на Ваша страна, а тя е невероятно мощна сила. Тя е на страната на живота, тя иска Вие да имате деца, това е в неин интерес. Тя иска всички да бъдем плодовити и да се множим, това е смисълът на нейното съществуване.
Мислех си, че вероятно е държал подобна реч и преди, може би я повтаря всеки ден, но аз слушах всяка негова дума, сякаш беше някакво свещено слово и откровение.
— Искам да Ви уверя веднага. Не съм намерил нищо не в ред у Вас, нито физически, нито друга причина, за да не можете да забременеете с едно дете, с деца. Естествено има неща, за които не мога да бъда сигурен от такава консултация и с време, ако нещата не се развиват по план, бих могъл да направя и други изследвания, но предполагам, че няма да бъдат необходими. Искам да Ви убедя да бъдете оптимистка. Просто не се тревожете за това. Имам усещането, че сега, когато сте щастлива и уседнала в живота си, всичко ще върви по реда си. Няма да мине много време и ще дойдете отново при мен и ще потвърдя добрата новина. Знам го.