Мразех я, както никога не бях мразила Ребека, защото как можех да мразя мъртвец, човек, когото никога не бях виждала, никога не й бях говорила, само я знаех от трети лица? Тя нищо не значеше за мен, не усещах страх от нея, нито я ревнувах, нито бях по някакъв начин засегната.
Госпожа Данвърс имаше власт над мен, страхувах се и мразех госпожа Данвърс по един див, неясен отчайващ начин, който нямаше острие и както сигурно знаеше, причиняваше на мен повече болка и отчаяние, отколкото на нея.
Отново не спах, само чаках облекчението, когато първата бледа светлина на ранното утре влезе в стаята и вече можех да сляза долу и да си приготвя чай.
Излязох рано, като отидох с колата до пазарното градче и купих хранителни продукти. След това не знаех какво да правя през целия ден. Отново беше горещо, сухо, уморителна августовска горещина, улиците бяха прашни, хората нервни. Прекарах един час в пиене на кафе, но не ми се обядваше, само се разходих до моста над реката и застанах там, като гледах водата и вдигах поглед от време на време към покривите, където красивата кула на местната църква се издигаше над равнината.
Опитах се да мисля за Кобетс Брейк, както правех обикновено, да си я представя във въображението. Казвах си, че е същата, че не е различна, тя си отиде, тя нищо не може да направи, но знаех, че не е така и че ударът е вече нанесен.
Не можех да гледам напред, нещастно бях обвързана с настоящето като на колело, което се върти около нашия разговор. Плачеше ми се с горчиви сълзи от притеснение и гняв поради несправедливостта на нещата. Защо, искаше ми се да извикам към небето и водата и към невинните пешеходци, защо това трябва да се случи, защо ни се връща, никога ли няма да се освободим от него и защо?
Но аз добре знаех защо.
Накрая отидох при Банти Батърли под претекст, че ми трябва името на някакъв зъболекар. Тя не ми повярва, веднага го разбрах от начина, по който ме погледна, когато заговорих. Но ми поднесе чай и седнахме на една стара сенчеста пейка близо до кедровото дърво и водихме празен разговор. Стана ми по-добре, приятно ми стана, че дойдох, но през всичкото време имах физическото усещане, че някакъв свит малък юмрук дълбае в стомаха ми и знаех, че това е страх.
— Нужен Ви е мъжът Ви, мила моя — каза тя, като ме придружи до колата. Носех букет от сладък боб, който тя беше набрала за мен.
— Да.
— Тъжна сте.
— Съвсем не. — Отново леките лъжи. — Много съм добре.
— Имате нужда от една или две вечери в Лондон, да отидете на някакво шоу, да Ви заведе на танци. Това винаги ми е помагало да се съвзема.
Представих си я как танцува весело фокстрот на някой дансинг, облечена малко неподходящо в лъскава, ярка дреха и напълно щастлива, без да се интересува от никого. Като Беатрис. Импулсивно се наведох да я прегърна, защото Банти ми напомни за нея.
— Сега внимавайте и правете каквото Ви казвам, не е хубаво да мислите.
— Не, няма. Благодаря Ви, Банти.
Тя стоеше там и махаше с ръка, едра, усмихната и все пак пъргава, проницателна, не можеше да бъде излъгана. Ако беше по-хладно, щях да чистя бурени по цялото продължение на южната страна, нямаше да се отдавам на мъчителни мисли, нямаше да се предам на страха.
Кафявият плик беше на върха на купчината писма, които Дора беше оставила в коридора.
Веднага го отворих, исках да го прочета и да се свърши.
Тази изрезка не беше стара и пожълтяла, а от някой скорошен вестник. Наистина вече я бях виждала, но бързо обърнах страницата. Имаше неща, които никога не можех да понеса да зная.
Чиновник е обесен заради убийството на приятелката си.
Екзекуцията е изпълнена рано сутринта в затвора Петънвил.
Имаше снимка колкото пощенска марка на един мустакат нещастник с уплашени очи. Бил е пощенски чиновник, който убил жената след скандал на ревност, но това беше друго, спомних си, че бях забелязала съвсем друго. Той не е имал пистолет, намушкал я, след като тя първа го нападнала със същия нож. Имало е молба, че е станало при самоотбрана, но оставена без последствие. Обесен бил преди няколко седмици.
Смачках хартията на топка, така я стисках, че ноктите се впиха в дланта ми. Това нямаше нищо общо с нас, нямаше да го запазя. Изгорих я.