- Аха, добротворците… - въздъхна Дийн Карвър. - Няма нищо по-вредно за имиджа на една страна! Тези хуманитарни паразити са като бълхите в дрипите на бедняка. Хранят се от мизерията на другите и нямат никакъв, ама никакъв интерес от нейното премахване. Само се чудят как по-добре да я експонират, за да трогнат спонсорите. Познавам ги много добре: колкото по- зле си ти, толкова по-щастливи са те! Знаете ли, че бизнесът с помощи е третият по големина в света след този с наркотиците и порното?
Мозъкът на Варадин трескаво се бореше с постъпващата информация и се мъчеше да я форматира във вид, подходящ за доклад. Това не му се удаваше и той се чувстваше силно притеснен: всичко, което не можеше да се вкара в един доклад, беше или твърде опасно, или твърде незначително. Не можеше да прецени за кое от двете става дума. Нищо трето не му идваше наум.
- Ама вие нищо не пиете! - възкликна Карвър, фиксирайки неодобрително все още пълната му чаша: — Вдигам тост за българските вина. И по-специално за червените!
Той пресуши чашата си на един дъх. „Оригинален човек“, помисли си Варадин, отпивайки една по-сериозна глътка от приличие.
- Всичко, от което имате нужда, е свестен пиар - авторитетно обобщи Дийн Карвър. - Някой, който да се грижи за имиджа ви. Знаете ли колко пари хвърлят другите страни за тази работа?
Варадин кимна; съществуваха подозрения, че тази сълзлива кампания е режисирана от разузнаването на съседна балканска държава, която цели да компрометира социалната политика на правителството в разгара на дискусията за разширяването на Европейския съюз.
- Напоследък правителството възнамерява да инвестира повече средства в тази област… — рече предпазливо той.
- И добре ще сторите! - възкликна Карвър. - Трябва обаче да си отваряте очите на четири. В Лондон е пълно с агенции, които предлагат услуги от такъв характер… За съжаление повечето са шарлатани. Ще ви омотаят с разни концепции и стратегии, а после ще ви тръснат такава сметка, че свят да ви се завие. Но има и истински професионалисти. Те не говорят много, но вършат чудеса.
- И кои са те? - попита плахо Варадин.
- Има една агенция… - доверително сниши глас Карвър; в дъха му се долавяше кисел привкус. - Работиха за мен по време на изборите. В момента, доколко- то знам, се грижат за имиджа на една от вашите държави, май че беше Словакия. Работили са също така за страните от Близкия изток. Изключителни професионалисти! Имат връзки на най-високо равнище. И отлична репутация! Говори се, че дори членове на кралското семейство ги използват понякога…
- Имат връзки с двореца? - лицето на Варадин се изопна.
- Определено! - кимна Дийн Карвър МР. - След като ми уредиха вечеря с принц Чарлз, рейтингът ми сред по-изостаналите ментално избиратели скочи драстично. Ха-ха! Аз съм републиканец по убеждение, знаете, но какво от това!… Вие май сте заинтересуван? Мисля, че още пазя визитната им картичка.
Той затършува из портфейла си.
- Това трябва да е… Забравил съм си очилата, вижте, моля, какво пише там.
Варадин повдигна картичката: „Famous Connections. PR Agency“.
- Благодаря — кимна той.
- Не, не ми благодарете! Аз съм приятел на България. Ето, вземете и моята картичка… Винаги може да разчитате на мен.
Като каза това, Карвър изви очи към чинията си и вдигна одобрително палец. На мястото на ордьовъра сега се мъдреше строг къс месо, залят с боровинков сос. Той си доля още червено вино и се зае съсредоточено да унищожава пържолата си. Варадин не искаше да остане по-назад и също се залови за приборите, но умът му витаеше другаде. Жилавата недопечена мръвка подло се изметна от чинията и го опръска със сос. Мамка му!
- Не се дава лесно, а? - изкикоти се Карвър. - Ще трябва да свикнете с характера на тукашното печено.
10.
Катя изхвърча от банята с мокра коса, от която се сипеха пръски, и тутакси срещна завистливия поглед на Доротея Тотоманова. Очите й бяха като два тъпи шиша. Момичетата деляха стая 3 х 4 и нямаше как да се обичат. Доротея, наричана още Доти, имаше пъпчиво лице и дебели глезени. Катя притежаваше всичко останало, което имаше някаква стойност в очите на доминиращия пол. „Чиста порнография“, мислеше си Доти, като изяждаше с поглед различни обособени части от тялото на съкафезничката си. Понякога имаше чувството, че тези неща са откраднати от нея самата; струваше й се, че би било справедливо поне да има правото да ги докосва. Една утеха, която неизменно й биваше отказвана.
Катя не беше особено навита да я зяпат по въпросния начин, и то съвършено безплатно, ала съзнанието, че това нанася непоправими щети върху самочувствието на зяпащия, дълбоко я възмездяваше. Тя изсуши набързо късата си прическа, навлече чифт развлечени дънки, фланелка, яке и метна раницата си през рамо.