- Слушайте! - сряза го тя. - Не правя това, освен когато на мен самата ми се иска! А сега се разкарайте!
- Няма проблем, не съм дошъл заради някакъв лап-данс - ухили се той. - Макар че не бих отказал. Просто исках да поговоря с вас и това ми се видя най- лесният начин.
- Не ми се разговаря - отсече тя.
- Казвам се Бари Лонгфелоу - представи се той, без да обръща внимание на думите й, - а намеренията ми са съвсем почтени. Ако благоволите да ме изслушате.
- Не ме интересува!
- А би трябвало - рече той, - защото имам атрактивно предложение за вас.
- Аха, ясно - кимна тя, - това пък съвсем не го правя.
- Нищо не ви е ясно! Знам какво си мислите - бързо поде той, - но грешите. Това е провинциално мислене!
Тя спря и го изгледа. Последните му думи я жегнаха.
- Най-сетне! - възкликна той и каза отчетливо: - Искам да ви предложа роля.
- Роля ли? - тя присви недоверчиво очи.
- Точно така, роля - потвърди той. - В малък, но твърде обещаващ спектакъл.
- Вие режисьор ли сте? - попита тя.
- Ммм, нещо такова - уклончиво се съгласи той. - По-скоро изпълнителен продуцент. Няма значение. В момента търсим подходящо лице за главната роля. Имах възможност дълго да ви наблюдавам. И ми се струва, че сте истинска находка!
Тази работа й се струваше доста съмнителна.
- За какъв спектакъл става дума? - попита тя.
- Нашите спектакли са камерни. Но с добър бюджет - уточни многозначително той. - Няма много думи.
- А какво има? - заинтересува се тя.
- Има известен еротичен елемент - предпазливо рече той. - Но това не би трябвало да ви смущава, нали?
- Ммм, зависи от сюжета - подхвърли Катя.
- Невинен! Съвършено невинен! - увери я той.
- Хъм - замълча тя.
Струваше й се странно, че води този разговор насред улицата.
- Но аз не съм актриса - рече тя накрая.
- Ще видим, ще видим - промърмори Бари.
- Освен това имам акцент - заключи Катя.
- Акцент - той махна пренебрежително е ръка: - Рускиня ли сте?
- Не, българка.
- Няма значение. Няма много думи! - повтори той настоятелно.
„Ама че лепка!“, помисли си тя.
Бари се възползва от мигновеното й колебание и побърза да я снабди с визитната си картичка.
- Обадете ми се - каза той, - но не отлагайте прекалено дълго!
После направи крачка назад, обърна се и изчезна в уличния мрак.
11.
Червените стопове на микробуса горяха призрачно в нощта. Колата даде заден ход и напътствана от знаците на Баничаров, бавно потъна в черното гърло на гаража.
Батьката изключи двигателя и насочи към Баничаров мощен фенер. Готвачът заслони очи.
- Молодец! - отекна гласът на азиатеца.
Толоманов чевръсто отвори задната врата. Двамата свалиха някакъв дълъг предмет, закопчан в жълта найлонова торба. Баничаров гледаше отстрани. Въздухът в гаража вонеше на бензин и той усети пристъп на гадене. Батьката му тикна фенера.
- Ти водиш! - рече Толоманов.
Спуснаха се по стълбите и минаха през мазето. От време на време Баничаров се обръщаше и стрелваше с неприязън съдружниците си. Чуваше ги как тътрят товара си, а найлонът шумеше неприятно. Батьката ругаеше тихо на някакъв алтайски език.
Излязоха в централния коридор, завиха наляво и се озоваха пред вратата на кухнята. Тук готвачът спря и тревожно се ослуша.
- Какво има? - нервно се обади Толоманов.
- Май чух нещо вътре - прошепна Баничаров и продължи да се ослушва.
- Шубе такова! Да не оцапаш гащите - подхвърли Чаво.
Готвачът сви презрително устни, отключи вратата и светна лампата. Кухнята беше празна.
Баничаров направи знак да го последват и се запъти към дъното на помещението. В нишата до хладилника имаше огромен стар фризер, заключен е катинар. Мъждива червена лампичка сигнализираше, че съоръжението още работи. Готвачът отключи катинара и повдигна капака. От вътрешността се надигна ледена пара.
- Айде! - измърмори той, като се обърна към Чаво и Батьката.
Физиономията на готвача замръзна. Ципът на торбата зееше, в процепа се виждаше лице на млада жена. Лицето беше бяло и неподвижно като излято от парафин. Мъртво.
- Ну, познакомтесь - мрачно рече Батьката. - Даян, принсес ъв Уелс.
Баничаров уплашено извърна лице.
- Не бой се, бе! - обади се Толоманов: - Това е само труп. Труп, който струва сума мангизи. И тия мангизи са ни в кърпа вързани!
- Ама чакайте, бе! - отчаяно извика Баничаров. - Нямахме такава уговорка!
- Что? - смръщи вежди Батьката.
- Какви ги дрънкаш, бе? - настръхна Чаво.
- Ама това е труп бе, хора! - повтори ужасен Баничаров. - Какво ще го правите?