- Нищо! - извика Чаво. - Плащат си, връщаме им го обратно.
- Ох, гади ми се! - изпъшка готвачът.
- Какво се превземаш! Та ти си готвач! - подхвърли Чаво.
- Аз да не готвя хора бе, кретен! - избухна Баничаров. - Вижте, не сме говорили за труп. Не може да го оставяте тук!
Батьката рязко затвори ципа на торбата.
- Хватит! - строго рече той.
Мъжете уловиха торбата от двете страни и я сложиха във фризера. Батьката побърза да го затрупа е продукти. После тръшна капака и потупа отгоре е длан. Баничаров гледаше напълно безпомощно.
- Хорошо - ухили се Батьката. - Убираемся отсюда.
Нещо просветна в мозъка на готвача и той препречи пътя на двамата мъже.
- А денги? Где денги?
- Ааа! - вдигна пръст Батьката. - Сорри, забьш.
- Как така забьш?! - настръхна готвачът. - Първо ми мъкнете труп, а сега и денги забьш. Нали се разбрахме - 100 лири на ръка веднага.
- Завтра, завтра - промърмори е досада Батьката.
- Няма завтра! Сейчас! - извика Баничаров.
- Ийзи бе, мой човек - намеси се Толоманов. - Завтра ти се каза, значи завтра. Ние тук правим бизнес за милиони, няма да се лъжем за някакви стотинки, я. Нали, Батька?
- Так, так - кимна презрително оня.
- Аа, да си ебете майката! - разфуча се готвачът и тръгна да отваря фризера: - Взимайте си я! Айде !
В този миг една желязна ръка го сграбчи за гърлото. Друга ръка опря до лицето му дълъг и очевидно остър като бръснач нож. От очите на Батьката струеше отровна, проникваща радиация. Отчетливо и бавно той изрече поредица от непознати слова на родния си език. Смисълът на тия чужди думи не беше твърде сложен и се разкри от само себе си пред готвача: „Тя излиза от фризера - ти влизаш. Празно няма!“
Баничаров се събуди с жален вопъл. Жилавите пръсти на Батьката още лепнеха по шията му. Краката му, проснати върху ниската масичка пред телевизора, бяха изтръпнали. Гърбът го наболяваше. Беше спал в креслото. Звънецът в дежурната стая бръмчеше настоятелно. Мониторите, които следяха улицата и входовете на посолството, синкаво трептяха. Върху един от тях личеше ясно фигурата на Чавдар Толоманов, тъпчещ нервно пред задната врата на посолството. Готвачът се надигна с пъшкане от креслото, довлече се до бутона на автоматичната ключалка и го натисна.
Толоманов бутна вратата и влезе. Озова се в малко мърляво фоайе, където имаше втора врата. Автоматът отново избръмча и той мина и през нея. Баничаров го посрещна в дъното на коридора, сънен и блед.
—Ти що не отваряш ма, Баницо такава?! - развика се Чаво.
- Заспал бях — смотолеви готвачът. - А вие защо закъснявате?
- Кой е закъснял, бе?! - Толоманов завря часовника си под носа му: беше 1,25 след полунощ. - Звъня тук от десет минути!
Баничаров се почеса зад ухото.
- Абе сънувах една работа… - поде той и млъкна несигурно.
- Пак мадами, а? - подхвърли актьорът язвително.
- Принцеса беше - уточни готвачът. - Даяна. Поточно трупът на Даяна…
- Не думай! Ама ти яко си се извратил!
- Вие го бяхте откраднали - мрачно продължи Баничаров - и го домъкнахте в посолството. Скрихте го във фризера. Нещо като историята с Чарли Чаплин…
- Виж ти - почеса се актьорът замислено. - Не ми беше хрумвало… Късно се сещаш! Айде да действаме, че на Батьката ще му кипнат лайната - заключи Чаво делово.
- Добре - изръмжа готвачът, - чакайте ме отзад.
Той се върна в дежурната стая и хвърли поглед към мониторите: улицата и парадният вход бяха чисти, фигурата на Толоманов се мярна, притичвайки до някакъв микробус, паркиран от страната на посолството. После микробусът даде заден ход и изчезна от полезрението на камерите. Готвачът изгаси лампата, остави вратата на стаята открехната и потъна във вътрешността на посолството. Спусна се в мазето, мина през плетеница от коридори, задръстени с вехтории, и се изкачи по тясната метална стълбица, виеща се в тъмното. Употреби значителни усилия, докато се пребори с ръждивата ключалка. Най-сетне малката, ала тежка врата от пресована ламарина се отвори и той се озова в просторно помещение, пропито от миризма на машинно масло. Щракна запалка: светлината се плъзна по повърхността на дълга мазна локва. Гаражът беше празен, с изключение на камара боклуци, струпани в ъгъла. Като внимаваше да не падне в ремонтния канал, Баничаров заобиколи локвата и се добра до входа. Без да пали лампата, отключи катинара и вдигна резето. Крилата на вратата се разтвориха със сърцераздирателно стържене.
Стоповете на микробуса горяха призрачно в нощта. Колата даде заден ход и напътствана от знаците на Баничаров, бавно потъна в черното гърло на гаража.