Катя се изплези подире му и се тръшна на стола. Момичетата отново се заеха с тоалета си, като мърмореха недоволно. Гънтър Час се засуети край нея.
- Хич да не ти пука. Ще му мине. Познаваш го.
- Писна ми от вас! - въздъхна тя.
- Нина! Хари ап! - обади се Камал Далали нейде иззад кулисите.
„Майната ти!“, прошепна Катя.
С рязко движение тя изхлузи лигавата дрешка, без да си прави труда да я вдигне от пода. Грабна раницата и се залости в една от тоалетните. На вратата беше лепнат надпис: „Пушенето на трева забранено!“. Тя се настани върху чинията и измъкна мобилния си телефон, купен само за двайсет паунда преди две седмици. Извика номера на Бари Лонгфелоу върху дисплея и го набра. Отговориха й почти веднага.
- Обажда се Кейт - рече колебливо тя. - От Бейлис. Предложихте ми роля във вашия спектакъл.
- Роля?! - гласът звучеше странно далечен. - А да, спомням си. Вече си мислех, че сте се отказали.
- Не съм - каза тя.
- Добре. Утре вечер в хотел „Атинеум“, стая 165. Елате точно в 11 вечерта.
- Окей - рече Катя.
Искаше да попита още нещо, но Бари затвори телефона. „Това се казва делови подход“, помисли си тя. Някой завъртя безрезултатно дръжката на вратата. Катя се ухили злорадо. После набра друг номер. Този път се наложи да изчака повече.
- Татко? — рече тя, когато от другата страна се разнесе глас.
Обикновено се обаждаше в събота или неделя, когато тарифите бяха значително по-ниски. Днес беше четвъртък. Наближаваше полунощ. Баща й се разтревожи:
- Добре ли си? Защо се обаждаш?
- Ами просто така. Исках да ви чуя - каза тя. - Как е мама?
- Спи. Добре - отвърна лаконично той като човек, който мислено пресмята секундите в пенита.
- А ти какво правиш?
- Телевизия.
- Гледаш телевизия? - попита тя недоумяващо.
- Да де, да! Виж, ще изхарчиш сума ти пари… - нервно поде той.
- Не се безпокой, какво дават? - нехайно продължи тя.
- Глупости - рече той и млъкна.
Тя също замълча. Линията пращеше леко. Катя си даде сметка, че родителите й винаги разговаряха с нея по този абсурден и откъслечен начин, независимо кой плащаше сметката. Най-често — тя, но за тях беше все едно. Скъпите думи сякаш парализираха говорните им способности. Мълчанието обаче не излизаше по-евтино и тя усещаше терзанията на баща си от другата страна на слушалката. Не биваше да го мъчи повече.
- Радвам се, че те чух - рече тя накрая. - Предай на мама много поздрави. Чао.
- И аз се радвам, миличка - езикът му внезапно се развърза: - Дочуване!
Дръжката на вратата отново се завъртя. Катерина остана втренчена в дисплея на телефона, докато прозорчето му угасна.
„Никога няма да се върна!“, скръцна със зъби тя. Дори клипсовете бяха за предпочитане пред унижението да търпиш онова там.
Тръгвайки си от Бейлис Плейс, Катя усети известна тъга. Беше преживяла редица весели мигове в тази дупка, но най-важното — тук бе спечелила свободата си. Беше свалила не само дрехите от тялото си, но и онези миризливи одежди, които обгръщаха девствения разсъдък на людете, надошли от Изток. Тук бе усетила за пръв път вкуса на финансовата независимост. Беше добила познание за тялото си и беше научила как да го управлява.
Почувствала се бе господар на съдбата си.
На изхода Роуз докосна нежно ръката й - спомен, който тя отнесе надолу по улицата. Въздухът бе пълен със ситни капчици. Светлините на Сохо ярко блестяха върху влажната настилка. Катя пресече Шафстбъри и слезе надолу към Чайна Таун. Хлътна в едно от мно- гобройните ресторантчета, където човек можеше да се
натъпче до пръсване в рамките на десет лири, и си поръча хрупкава печена патица - любимото й ястие. Докато наблюдаваше малкия китаец, който сръчно разчепкваше месото с лъжица, тя си помисли, че животът продължава и си струва да бъде изследван докрай.
14.
- Екселенц! - възкликна Робърт Зиблинг още от прага. - Не мога да ви опиша колко поласкан се чувствам от тази покана!
Изпълнителният директор на Famous Connections пое бледата ръка на посланика и здраво я стисна. Беше среден на ръст, малко над четирийсетте, с буйна червеникава коса. Модни тесни очила с жълти стъкла минаваха през лицето му. Носеше строго едноредно сако, закопчано чак до врата му като куртка.
- Заповядайте - рече вдървено Варадин и кимна към тежката кожена гарнитура, изпълнила предната половина на кабинета му.
Той изчака Таня Вандова да сервира чай на госта и поде предпазливо:
- Получих отлични препоръки за вашата агенция от Дийн Карвър.
- О, да! - кимна енергично Зиблинг. - Той е наш редовен клиент. Много оригинален човек. Неуморим фантазьор!…