Варадин премигна учудено.
- Мистър Карвър сподели, че вашата агенция разполага с контакти на най-високо равнище - продължи колебливо той. - Няма да скрия, че това силно ме заинтригува. Виждате ли, моите контакти са предимно официални, което налага редица ограничения… Разбирате, нали?
- О, да… - закима Зиблинг.
- Възможността за един по-неформален стил на общуване винаги ме е привличала - допълни посланикът. - Понякога тези връзки може да се окажат много по-плодотворни от официалните…
- Така си е - съгласи се Зиблинг и попита лукаво: - А в каква сфера по-точно са вашите интереси?
- Моля?
- Нашите контакти са твърде широки - подхвана Зиблинг. - Затова са групирани в различни категории. Например звездите от шоубизнеса: Спайс Гърлз, Елтън Джон, Бой Джордж, Мистър Бийн, Бени Хил.
- Чакайте! - прекъсна го Варадин: - Бени Хил не е ли умрял?
Зиблинг го изгледа стъписано, сякаш искаше да каже: „И какво от това?“.
- Извинете… - сконфузи се Варадин.
- Аристократите, разбира се, са в друга обширна категория - продължи Зиблинг, - както и политиците: лейди Тачър, Торби. Имаме също така някои много ефектни контакти по католическа линия.
- Във връзка сте с лейди Тачър? - попита Варадин, тръпнещ от респект.
- Постоянно! - възкликна Зиблинг. - Знаете ли, тя е изключително търсена жена. Такъв стил, такава желязна ръка!
- Не се и съмнявам.
- Графикът й е запълнен до дупка - бързо продължи той. - Естествено, винаги може да се намери пролука, но все пак предимство имат постоянните ангажименти.
- Предполагам, че това не е евтино? - Варадин примижа, изплашен от собствената си дързост.
- Добрите инвестиции никога не са евтини! - поклати глава Зиблинг. — Какво да си кривим душата: тези неща остават за цял живот!
- Така е - кимна свенливо Варадин. - И все пак, колко?
- Драги мой, та това не са ви марули в супермаркета! - скара му се закачливо Зиблинг. - Зависи преди всичко от характера на ангажимента. Както и от продължителността му: час, два, цяла вечер. Личността на клиента също не е без значение. Изобщо, всяка оферта е индивидуална.
- Разбирам - кимна посланикът.
- Вижте, ние не искаме да печелим от хаотични, мимолетни връзки! - поде вдъхновено Зиблинг. — Кога- то изграждаме даден контакт, винаги се стараем да гледаме в перспектива. Затова връзките, установени с наша помощ, обикновено са стабилни и траят дълго. Понякога с години.
- Впечатляващо — прошепна Варадин.
- И така, лейди Тачър?
- Всъщност не - рече посланикът. - Става дума за двореца.
- Аха, значи дворецът… - кимна Зиблинг. - Какво пък, ние често работим с тях.
- Организираме благотворителен концерт — поде скромно Варадин, — и бихме желали Нейно величество да ни удостои с присъствието си.
- Нейно величество? - повдигна вежди Зиблинг.
- Именно!
- Интересен избор — той сплете замислено пръстите на ръцете си, - дързък. Може да се уреди, разбира се, не че не може… Обаче този концерт малко ме смущава. Какво по-точно имате предвид?
- Ами благотворителен концерт, нали разбирате - обърка се посланикът. - В полза на българските сираци.
- Сираци? - разтревожи се Зиблинг. - Имате предвид малолетни…
- Ммм, да - кимна посланикът, видимо затруднен, - предполагам, някъде до 18 години…
- Не мога да им позволя да участват в спектакъла! - възрази енергично Зиблинг.
- Няма да участват, разбира се! - съгласи се посланикът. - Нали са в България. Вижте, това е само поводът… Искаме да съберем най-отбрана публика. Висшето общество, така да се каже.
- Аха - кимна Зиблинг успокоен. - Добре. Имаме известен опит с мероприятия от такъв характер. Очертава се като твърде амбициозен проект.
- Така е - потвърди Варадин.
- Ще трябва да разработим предварителен сценарий - рече Зиблинг. - Имаме си специален човек, който се занимава е това. Ще ви се обади в най-скоро време. Казва се Томас Мънроу.
„Това се казва делови подход“, рече си Варадин. Тоя Карвър май ще излезе прав.
Робърт Зиблинг напусна кабинета в приповдигнато настроение. Той дори подхвърли някаква закачка на Таня Вандова, която му се стори твърде угрижена.
Варадин реши, че трябва да се възползва от този кратък момент на частично удовлетворение (удовлетворението никога не беше пълно, затова пък траеше кратко) и да се опита да уреди някои семейни дела, зарязани в бързината около отпътуването. Трябваше да се обади на жена си. Това беше една тема, за която той избягваше да мисли, откакто бе стъпил на британска земя. Но нямаше начин да я изличи от съзнанието си, пък и не му се щеше да го прави. Още не! Може би има надежда? Погледна часовника си: сега в София трябва да беше към десет сутринта. Добро време, реши той, набра номера и зачака. Дали още се излежава? Кога ли си е легнала? Какво е правила толкова до късно?