- Ало - обади се решителен мъжки глас.
Варадин зяпна от ужас, но не каза нищо. Нито затвори.
- Ало - повтори гласът с подозрителна нотка.
Варадин слухтеше напрегнато. Оня също започна да слухти и няколко секунди се чуваше само пращенето по линията. После и двамата затвориха почти едновременно.
„Грешка“, каза си Варадин, неособено убеден.
Набра отново. Този път се обади сънен женски глас.
- Ало, Надя, събудих ли те? - попита той с облекчение.
- Здравей, почти… - рече тя. - От Лондон ли се обаждаш?
- Как мислиш? - язвително подхвърли той.
- От Лондон, иначе щеше да се изтърсиш право вкъщи, познавам те. Защо се обаждаш?
- Искам да дойдеш - строго поде той. - Нуждая се от теб. Надявам се, че си размислила.
- Да, доста мислих - рече гласът. Последва кратка пауза.
- Значи ще дойдеш?
- Не, естествено, че не.
- Става дума за Лондон, ако случайно си забравила - кисело подхвърли той.
- Става дума за българското посолство в Лондон - уточни тя. - Има значителна разлика.
- Какви ги дрънкаш! - тихо просъска той.
- Добре ме чу! - отсече Надя. - Не ми харесва средата и туйто! Като си спомня предишния мандат, ми се повдига. И по-предишния! Всички тези дупки вонят еднакво, независимо къде се намират. И преди, и сега: нищо не се е променило и няма да се промени, защото скапаната държава си е все същата. Чаткаш ли за к’во става дума?!
- Надя, Надя….
- А, не разбираш, значи?! Мислиш си, че си хванал Господа за брадата, но всъщност той теб те е хванал, знаеш ли къде? За ташаците, за топките, за яйцата! И бавно ти ги мачка. Мачка, мачка - вече петнайсет години. Не си същият човек, за когото се омъжих навреме- то. Сега си като някой, дето му е минал валяк между краката. Всички ставате такива, като се повъртите някоя и друга година в тая мелница!… Аз обаче нямам намерение да ставам част от това. Няма да бъда една от онези мизантропични женици, които придружават мъжете си по коктейли, а през останалото време се мъкнат на дамски партита и организират благотворителни вечеринки, финита ла комедия!
- Ще киснеш там, значи! - злобно заключи той.
Вече му се щеше да не се беше обаждал.
- Няма ТИ да,ми кажеш къде ще кисна! - озъби се тя. - Ще замина за ОАЕ.
- За къде?
- Уж си дипломат, трябва да знаеш: Обединените арабски емирства.
- Какво ще правиш там? - наежи се Варадин.
- Намерила съм си работа в една клиника.
- Ще работиш като лекар?
- Точно така, това ми е професията. Заминавам след два месеца. Ще трябва да ми пратиш малко пари.
- Дума да не става!
- Тогава ще изпратя стария ти партиен билет, кь- дето трябва.
- Старият ми партиен билет? Няма такъв.
- Ще ти се, ама аз го прибрах от боклука. Мога да ти го пратя по куриер, ако ти ми изпратиш 500 лири. Ще ми трябват за адвокат.
- Кучка!
- Не ме ядосвай, човече! Звъниш по никое време, будиш гаджето ми, будиш и мен, говориш глупости. Казах ти: всичко свърши. Ще продам апартамента и ще ти дам половината пари. Какво повече искаш?
- Кучка!!! - безсилно повтори той.
- Ха-ха-ха! - бликна ехиден кръшен смях от другия край на слушалката. - Добре ме разсъни ти; айде чао засега!
Връзката прекъсна. Варадин разклати слушалката, за да я изтръска сякаш от полепналата отрицателна енергия, и я сложи на мястото. „Първо частно посолство!“, процеди наум. Ала на глас изрече само: 100.
- 100! 100! 100!…
Д-р Пеполен не разрешаваше на емоциите да излизат от рамката на числата между 1 и 100 - това беше желязно правило. Нямаше обаче категорично становище дали цифрите не могат да се повтарят и Варадин често се изхитряше да излива душевния си смут на малки порции по 100, изстрелвани като картечница, докато изчерпеше кладенеца на безпокойството си. Д- р Пеполен и не подозираше за тази иновация, иначе може би щеше да я осъди.
15.
По случай откриването на Европейската конференция в Лондон се изсипа значителна част от правителството, предвождано лично от министър-председателя. Местната преса се отнасяше твърде скептично към въпросното събитие, прокрадваха се дори нотки на цинизъм, но за изтормозените от прехода правителства на Източна Европа това беше същинска манна небесна, опияняваща прелюдия към евентуалното им членство в клуба на заможните побратими от Запад.