- Здрасти — рече тя. - Аз дойдох. Бари свали вестника.
- Здрасти.
Не бързаше да казва нещо. Само я гледаше.
- Е? - тя се усмихна неловко.
Изведнъж й хрумна, че това може би е клопка. Беше налапала въдицата като последен шаран. Обзе я страх.
- Слушай добре, Кейт - поде неочаквано той. - След един час трябва да напуснеш хотела. Има два начина да го сториш. Единият е да си отидеш, както си дошла - като обикновено момиче. Другият е да си тръгнеш като принцеса. Ти избираш.
- Какво се иска от мен? — попита тя.
- Като начало да облечеш дрехите, които висят в гардероба - рече спокойно Бари.
Тя сви рамене. Да се облича, да се съблича - значителна част от живота й беше минала в тези дейности. Не беше кой знае каква работа, но явно се плащаше добре. Сега тя се почувства още по-сигурна, защото й се струваше, че нещата са взели обрат, който съответстваше донякъде на очакванията й. На закачалката висеше семпла черна рокля. Неразпечатан пакет чорапи и черни обувки на висок ток допълваха комплекта. Тя се облече и веднага разбра, че роклята струва сума пари. Сякаш не беше създадена просто за обличане, а за носене - като манифест на идеята за всеобщото неравенство. За пръв път слагаше такава рокля. Обувките я направиха по-висока с няколко сантиметра. Изведнъж се почувства неловко, сякаш беше влязла в чуждо тяло без позволение. Придвижи се вдървено до средата на стаята и застана пред клиента, както мислено го наричаше вече.
- Добре - кимна той и посочи стола пред огледалото: - Седни.
Извади от джоба си перлена огърлица и я закачи на шията й, без да проявява излишна чувственост. Зърната бяха хладни.
- Трябва да те гримирам - рече Бари, отвори някакъв сак и се върна с кутия гримове. - Нали нямаш нищо против?
Тя не каза нищо. Очевидно той знаеше какво върши; беше делови и точен като професионален гримьор. Подсили определени черти, замаскира други или ги изтегли на заден план. Придаде златист загар на кожата й, какъвто имаха само хората от висшите съсловия, и наля руменина в бузите й, повехнали от обикновената храна и лошия въздух.
- Ей, ама ти да не си и дизайнер! - не се стърпя тя.
- Аха, главният гримьор на Ройъл Шейкспиър Къмпъни - небрежно отвърна той.
- Да, бе! - подхвърли тя.
Бари я огледа с видимо задоволство и каза:
- Затвори очи.
Тя стисна клепачи.
- Няма да гледаш - предупреди я той, - иначе ще развалиш ефекта.
- Няма, давай - успокои го тя.
Бари внимателно прибра косите й в мрежичка, после й сложи някаква перука - усещане, което тя не можеше да сбърка никога и което определено не й допадаше. Натъкми я оттук-оттам и каза:
- Вече можеш да ги отвориш!
Тя извика уплашено. Инстинктивно понечи да свали перуката, но той я хвана за китките и леко, почти нежно ги натисна надолу.
- Чудя се - рече Бари, - никой ли досега не ти е казвал колко приличаш на покойната лейди Даяна Спенсър?
Катя се втренчи тъповато в новото си лице.
- He - промълви тя.
- Аз ти го казвам!
- Чувствам се ужасно - призна Катя. - Тя е мъртва.
- Вече не съм толкова сигурен - поклати глава Бари.
От другата страна на огледалото ликът на Уелската принцеса ги наблюдаваше изумено, с отсянка на погнуса, сякаш отказваше да приеме факта на това евтино възкръсване.
- Стани! - нареди й той с неочаквано властен тон.
Катя се изправи.
- Върви!
Тя започна да ходи от единия до другия край на стаята. Чудото се бе случило.
- Вземи - рече Бари, като й подаде плоска черна чантичка: - Една дама не ходи с празни ръце.
После внезапно направи кисела физиономия:
- Свали го!
- Защо? - изненада се Катя, поглеждайки симпатичния си пластмасов часовник с голям циферблат.
- ТЯ не носи такива неща - отсече Бари. - Принцесата има само най-фини вещи.
„Ууу, откачено копеле!“, помисли си тя; измъкна ръката си през ластичната каишка и го остави да закопчае върху китката й изящно златно часовниче. Беше се погрижил за всичко!
- Така е по-добре — въздъхна Бари.
Толкова ли нямаше истински британски момичета за тази цел, чудеше се Катя, докато той я съзерцаваше с нямо възхищение. Сега ще си извади оная работа и ще започне да мастурбира - опита се да предугади хода на събитията тя. Това обаче не се случи и тя продължи да стърчи неловко пред него, стиснала елегантната чантичка. Наистина, защо никой досега не беше забелязал тази прилика, защо беше убегнала на самата нея? Сляпа ли е била? И как, за бога, Камал Далали беше пропуснал да се възползва от този шанс: да покаже принцесата без дрехи?!
- Време е да тръгваме - рече Бари делово и плисна с ръце. - Хайде!