- Къде? - попита тя уплашено.
- Ще се поразходим малко с кола. Обичаш ли да се возиш?
- Не мога да изляза така! - възпротиви се тя.
- Ще сложиш това - той й подаде тънък черен шал и тъмни очила.
Катя неохотно се подчини.
- Господи, всеки ще ме познае! - възкликна тя, като се погледна в огледалото.
- Теб?! - повдигна вежди Бари. - Че кой изобщо те познава теб?
- Исках да кажа нея - сконфузи се Катя.
- Добре е, че се вживяваш - ухили се той. - Иначе всичко отива по дяволите. Не забравяй: той чака принцеса, а не някоя проскубана мръхла.
- Кой? - трепна тя.
- Босът - отвърна невъзмутимо Бари. - Виж, това е само кастинг. Той ще прецени дали те бива за ролята, или не. Прави, каквото ти казва. Според мене ставаш, но той решава. Искам да знаеш, че независимо от резултата ще получиш 100 лири за изпълнението.
- Много мило - рече тя. - А моите дрехи?
- Аз ще ги взема, не се бой - каза Бари, като събра набързо партакешите й и ги натика в големия черен сак.
Катя прекоси малкото фоайе на хотел „Атинеум“, следвана неотлъчно от Бари с големия сак през рамо. Няколко души се обърнаха подире й. Челюстта на пиколото глупаво увисна. Пред входа чакаше дълъг черен линкълн. Шофьорът, в безлична сива униформа, държеше вратата отворена. Тя се шмугна в тъмното купе. Придружителят й се настани на предната седалка.
Щом очите й посвикнаха със сумрака, тя установи, че не е сама. В другия край на седалката седеше някакъв странен индивид с бомбе и дълго черно палто. Изпод шапката личеше кръгло жизнерадостно лице с червени бузи.
Той завъртя глава към нея и палаво се ухили.
- Йоррр роял хайнес - високопарно произнесе той. - За мен е чест да ви предложа гостоприемството си. Ще пийнете ли малко шампанско?
Той се пресегна, измъкна от барчето запотена бутилка и я подаде на Бари. После извади две високи чаши и кутия черен хайвер. Сега тя забеляза дългия жълт нокът на кутрето му - беше като чаена лъжичка. Тапата на бутилката излезе с предпазлива въздишка. От гърлото й се изви бяла струйка дим.
Перденцата на лимузината бяха плътно спуснати. Катя нямаше представа накъде пътуват. Колата често спираше и тръгваше, което я караше да мисли, че продължават да се движат по централните улици. Но тя обичаше да знае винаги къде точно се намира и подобна неизвестност я дразнеше. Беше помолена най-учтиво да свали роклята си и тя се подчини. Чувстваше се глупаво: чисто гола, само по чорапи и обувки, с чаша шампанско в ръка. Не беше кой знае каква новост за нея да се подвизава в такъв вид, ала въпреки това изпитваше неудобство. Може би фактът, че се намира в центъра на трафика, разделена от външния свят само от една врата и едно перде, я караше да се чувства по този начин? Ами ако им хрумнеше внезапно да я изхвърлят навън? Не изглеждаше обаче да имат подобни намерения — поне на този етап. Нещо повече, интересът на боса към нея сякаш бе отслабнал от мига, когато тя остана без дрехи. Сега приличаше повече на заможен съпруг, който откарваше жена си на някакво светско парти. От време на време спираше разсеяно поглед върху нея, повдигаше чаша и я подканяше да хапва от хайвера.
„Трябва да го изядеш целия!“, беше й заявил в началото.
Кутийката съдържаше 150 грама. Изглеждаше малко, но с всяка следваща лъжичка тя се убеждаваше, че това не е така. Беше възтопъл, мазен и тежък. Нямаше чувството, че поглъща деликатес, а някакво лекарство, целящо да смаже и разхлаби вътрешностите й. Тя отпи солидна глътка шампанско. Няколко зърна се отрониха от лъжичката и полепнаха по гърдите й. Той я гледаше: не толкова похотливо, колкото с любопитство. Нямаше салфетка и никой не й предлагаше. Тя обра черните зрънца с пръст и го облиза. Майната ви!
Топлите въздушни потоци облизваха тялото й като тънък воал, задвижени от невидимия вентилатор на климатика. Беше замаяна, а може би - смътно възбудена. От известно време стояха на едно място — сигурно бяха попаднали в задръстване. Тя открехна пердето, за да види къде се намират. Мярна се парапет на мост, сетне изплуваха кафявите вълни на Темза и още един мост в далечината.
- Какво правиш? - извика босът. - Дръпни веднага пердето!
После се отпусна назад, втренчен в тапицерията над главата си.
- Имаш още хайвер. Дояж си го! - добави по-меко.
„Е, сега вече разстройството ми е в кърпа вързано!“, помисли си тя, огребвайки дъното със сребърна лъжичка. Бутилката също бе празна. Мъжът изглеждаше погълнат от мислите си. Бяха прекосили моста (може би Ватерло?) и сега се движеха по южния бряг на Темза. Тук трафикът не беше тъй натоварен и шофьорът караше по-бързо. Катя имаше чувството, че се носят по широка права отсечка е много платна. После внезапно завиха. Колата намали ход и спря. Босът погледна към нея и се усмихна: