- Да не би да има проблеми? - попита Варадин.
- Напротив! - увери го Зиблинг. - Предстои ви незабравимо преживяване! Тъкмо затова исках да ви помоля да бъдете по-дискретен.
- Моля? - повдигна вежди посланикът.
- Дис-крет-ност! - повтори настойчиво онзи. - Това е нашият основен принцип. Не бива да изтича информация за събитието, иначе ангажиментът ни автоматично се прекратява!
- Така ли?… - трепна Варадин.
- Точно така! Вижте, оценявам вашия открит стил, но обществото на Острова е много по-консервативно, отколкото предполагате - сниши глас Зиблинг. - Дойдох специално, за да ви предупредя. Ако медиите подушат… Просто край!
- Медиите винаги виждат само лошите неща… - намръщи се посланикът. - А успехите премълчават!
- Именно! - съгласи се Зиблинг. — Радвам се, че мислим еднакво, формалните и неформалните контакти не бива да се смесват за нищо на света! Това са две паралелни вселени. По принцип избягваме подобни ситуации, но във вашия случай правим изключение.
Варадин премигна недоумяващо. До тях изникна една студентка с голям поднос сандвичи. Внезапно подносът застрашително се наклони на една страна.
- Ууупс! Внимавай! - възкликна Зиблинг.
Катерина овладя баланса, но погледът й остана прикован в него. Трудно щеше да го забрави. Това беше той!
Малоумникът, дето ме натъпка е хайвер до козирката! Какво търси тук?!
- Здравей! - безгрижно рече Зиблинг. - Тук ли работиш?
- Да - наведе очи тя.
- Познавате ли се? - неспокойно попита Варадин.
Зиблинг пропусна въпроса край ушите си. Взе си сандвич, огледа го критично и каза:
- Тези сандвичи ви отдалечават от Европа.
Варадин се втренчи в кулинарното изделие на Баничаров и бе принуден да признае (дълбоко в себе си!), че е възгрубичко.
- Аз не съм сноб - поклати глава Зиблинг. - Макар и да съм израсъл в добро семейство, ценя добродетелите на простия живот. По отношение на сандвичите обаче има някои свещени за тази страна стандарти, с които вашият готвач е по-добре да се съобразява. Радиусът на един сандвич обикновено отразява положението на домакина в обществото — охотно продължи Зиблинг. — Ще забележите, че в колкото по-изискани кръгове навлизате, толкова по-малко става това разстояние. Периферията се отстранява спиралообразно, докато остане само сърцевината - ядката, така да се каже, която понякога е толкова малка, че не може дори да се хване с пръсти, а се набучва на клечка. Има и такива места, естествено, където сандвичите просто изчезват, т.е. витае само идеята за сандвич, а в действителност се поднася единствено сухо шампанско в мнооого! тесни чаши. Аз обаче не ви препоръчвам този вариант - побърза да уточни Зиблинг, - не бива да се забравя, че сандвичите съответстват на общественото положение, а не обратното. В този смисъл едни необмислено дребни хапки могат да се изтълкуват погрешно - като проява на стиснатост или парвенющина, затова не се осланяйте прекалено на усета на готвача си! Донасяйте при всяка възможност проби от други коктейли - ако не вие лично, то възложете на някой служител; измервайте ги, сравнявайте ги, класирайте ги по групи, записвайте си така неусетно ще започнете да схващате логиката на един или друг сандвичен формат, ще се ориентирате какви да бъдат и вашите собствени сандвичи.
Зиблинг погълна грозния сандвич на две хапки и го поля с вино. Устата на Варадин глупаво зееше. Чувстваше се безсилен да отсее истината от подигравката. Наоколо кръжеше рояк от гости, а в тавата на Катерина бяха останали само листата от марулята.
- В началото на този век - подхвърли Зиблинг - някой си посланик Емилио Барбареску изучавал английските сандвичи в продължение на два последователни мандата. Трактатът му, озаглавен „За йерархията на диаметъра“, никога не бил публикуван, но се разпространява апокрифно сред дипломатическите кръгове. Ако ви попадне случайно, прегледайте го на всяка цена!
Като каза това, той се сбогува церемониално и си тръгна.
18.
Дейл Ръдърфорд отговаряше за фауната в Ричмънд Парк. Това беше приятна длъжност, свързана с много разходки на открито и общуване с дивата природа. Дейл Ръдърфорд обичаше животните и особено малките стада от патици, които гнездяха край бреговете на Пен Пондс. Затова остана силно озадачен, когато една сутрин, наминавайки към езерцата, не чу веселото им крякане.
„Бедните глупачета - рече си той с умиление, - къде ли са отишли?“
В парка имаше още няколко по-малки езерца, където пернатите понякога отиваха да поплуват за разнообразие. Най-близкото се наричаше Овчи крак, но там нямаше и помен от любимците му. Разяждан от смътна тревога, Дейл се спусна бързо по пътеката за яздене до плантацията Изабела, където сред орхидеи, лаврови храсти и други декоративни насаждения се гушеха и три гьолчета. Тук обаче също го чакаше разочарование, като изключим един ленив лебед, който царствено разчепкваше перушината си. Вече сериозно обезпокоен, Дейл напусна плантацията Изабела и се насочи към една малко известна локва с мрачното име Бесилката. Там плуваха три гъски, които закрещяха враждебно, щом го видяха. Изведнъж му се стори, че цялата природа е настръхнала, готова да се отбранява срещу нежелани посегателства. Дърветата си шепнеха, затворени в себе си, а по ливадите се стрелкаха уплашени сърни, които сякаш разнасяха тревожни новини от единия до другия край на парка.