Дейл извади мобилния си телефон и позвъни на Рей Соло, началникът на охраната.
- Рей — каза той с отпаднал глас, - имам основания да предполагам, че се е случило нещо ужасно…
- Какво има? - прозвуча неспокоен глас.
- Патиците са изчезнали - изхлипа Дейл. - Малките ми патенца!
Рей Соло тъкмо посягаше към пакета с бисквитки, които обичаше да топи в сутрешното си кафе. Новината го накара да забрави временно за бисквитките и той механично потопи двата си пръста в горещата течност, димяща под носа му.
- Мамка му! - изкрещя от болка Рей.
Денят започваше зле.
След като преодоля първоначалния стрес, управата на парка предприе някои твърде енергични мерки. Уведомиха начаса полицията, откъдето изпратиха внушителен екип. Бяха мобилизирани всички налични служители, които под ръководството на детективите претърсиха парка до последния квадратен метър. Резултатът от тези мащабни действия обаче не беше кой знае колко ползотворен. Шепа перушина и следи от груби гумени ботуши бяха открити в калта по десния бряг на Пен Пондс. Със сигурност бе потвърдено единствено, че почти цялата популация от патици се е изпарила. До вечерта грозната вест обиколи целия Ричмънд, разнесе се из Туикъм и Кингстън над Темза, та стигна чак до Тедингтън.
Патиците от Ричмънд Парк бяха изчезнали!
Силният обществен резонанс принуди управата да свика спешна пресконференция. Залата на кафетерията, където се провеждаше събитието, пращеше по шевовете: журналисти, членове на управата, общински съветници, представители на природозащитни организации, както и редица обикновени граждани настояваха час по-скоро да узнаят какво всъщност се е случило с птиците. Тук беше и цял клас от местната гимназия, който бе поел патронажа над дивите патици в Ричмънд Парк през последната година. Тук бе, естествено, и Дейл Ръдърфорд. Личеше си, че не е мигнал цяла нощ. Изпит и бледен, той седеше мълчаливо до Рей Соло на първия ред, но в очите му светеше гневен пламък, вещаещ възмездие.
Председателят на управата Джерамая Каас откри пресконференцията със скръбен вид:
- Граждани на Ричмънд, уважаеми гости! Поводът за тази среща вече е добре известен - уви, лошите новини летят бързо. Засега мога само да потвърдя онова, което всички знаете: патиците в Ричмънд Парк са изчезнали и до този момент остават в неизвестност. Предполагам, че имате купища въпроси. Тук, сред нас, са Дейл Ръдърфорд, който отговаря за дивите животни в парка, Рей Соло, началник на охраната, както и детектив Нат Колуей от Скотланд Ярд, който ръководи разследването. Сигурен съм, че тези джентълмени ще да задоволят любопитството ви в много по-голяма степен, отколкото аз. Господа, моля, заповядайте!
Джерамая Каас дискретно отстъпи назад и после, когато тримата мъже заеха местата си, тихомълком се смеси с навалицата. „Старата лисица знае да изчезва навреме!“, промърмори наум Рей Соло, който изглеждаше най-унил от всички.
- Мистър Ръдърфорд! - тутакси подскочи едно малко човече в зелен костюм: - Кенет Боул, „Туйкъм Стар“. Носят се слухове, че дивите патици са били отровени от хранителна смеска с изтекъл срок на годност. „Туйкъм Стар“ има основания да предполага, че телата на птиците са заровени в близката околност с цел да се предотврати гафът.
Завистта и омразата на туйкъмчани към благородния състоятелен Ричмънд бяха добре известни, но този път наглостта им прехвърляше всякаква допустима мярка.
- Категорично възразявам срещу подобна инсинуация! - рече той с треперещ от негодувание глас. - Лично надзиравам храненето на птиците и мога да ви уверя, че никога не им е било давано нещо с изтекъл срок на годност. Мога да го докажа с документи!
- Сюзън Типър, „Ричмънд Прес“ - изправи се късо подстригана блондинка с пепеляв оттенък и стилно бежово сако. - Мистър Ръдърфорд, възможно ли е патиците да са мигрирали внезапно в резултат на влошена екологична обстановка?