- Силно се съмнявам - хладно рече Дейл. - Имам известно основание да претендирам, че познавам характера на тези птици по-добре от всеки друг. И мога да ви уверя, че те се чувстваха съвършено уютно в своя хабитат.
- Детектив Колуей, каква е версията на полицията за инцидента? - светкавично последва нов въпрос.
Нат Колуей свъси плътните си вежди и каза някак уморено:
- Мисля, че се касае за кражба.
Не беше по дългите приказки, а прекомерният интерес към случая допълнително го изнервяше. Определено не смяташе, че е изтеглил печелившия билет от лотарията.
- Колко патици липсват?
Детективът премигна безпомощно. Дейл му се притече на помощ:
- Четиридесет и пет.
В залата се разнесе осъдителен подмолен шепот, напомнящ скърцането на ледена кора. После се извиси гневен глас:
- Как е възможно да бъдат изловени толкова много патици, без охраната да забележи?
Погледите се насочиха към Рей Соло, който благоразумно се спотайваше досега. Гъста руменина заля широкото му лице. Той се усмихна глуповато и разпери ръце. В този миг се намеси Нат Колуей:
- Според нас патиците са били упоени предварително. Това, най-вероятно, е станало след затварянето на парка. Похитителите са чакали, скрити в гъсталаците на ботаническата градина край Пен Пондс. После са събрали патиците в чували и са се измъкнали под прикритието на нощта.
Неочакваното разкритие имаше ефекта на бомба. Журналистите се впуснаха да записват. Нат изгледа аудиторията с горчиво чувство на превъзходство. Заключенията му се потвърждаваха от факта, че край езерото бяха открити пшенични зърна, напоени с лидокаин. Налагаше му се обаче да спести тази пикантна подробност в интерес на следствената тайна.
- Какъв според вас е мотивът за подобен мерзък акт? - проплака възрастна дама с шапка, наподобяваща подозрително патица.
Нат Колуей се изкашля в шепа и каза безсърдечно:
- Сигурно да бъдат изядени.
- Изядени! - тя зяпна ужасено, закривайки уста.
Присъстващите се спогледаха гнусливо, сякаш изричането на подобна идея беше само по себе си аморално и кощунствено, фигурата на инспектора внезапно потъмня; от нея вече не струеше упование, а душевна грубост и подмолно злорадство, присъщи за низшите съсловия. „След като може да го каже, може и да го направи!“, с боязън си помислиха по-чувствителните. И тогава прозвуча ясен младежки глас, разкъсвайки булото на сивата безнадеждност като камбанен звън:
- Мислите ли, сър, че извергите ще бъдат разкрити скоро?
Този глас принадлежеше на безстрашния малък скаут Тод Робинс. Присъствието на младата му преподавателка по френски с кобилешки задник го опияняваше и той желаеше страстно да блесне с дързост и благородство.
- Да - лаконично Отрони инспекторът.
Усещаше, че публиката е петимна да чуе още нещо, но изведнъж се почувства съвършено изчерпан. Сякаш бе изтръскал и последното пени от кесията си. Нямаше повече. Рей Соло мълчеше с наведена глава.
- Няма да се измъкнат толкова лесно - неочаквано се обади Дейл Ръдърфорд. - Ние също сме им подготвили малка изненада. Която едва ли ще им хареса.
Нат Колуей реагира мигновено: сграбчи Дейл за лакътя и просъска в ухото му:
- Искате да провалите всичко?!
- Какво имате предвид, мистър Ръдърфорд? - рипна тутакси Кенет Боул от „Туйкъм Стар“.
Дейл се овладя с усилие на волята и рече:
- Всяко нещо с времето си.
19.
Готвачът прекара неспокоен ден. Когато нямаше кулинарно мероприятие, той беше сравнително свободен и можеше да се размотава, колкото си иска. Това очевидно се зловидеше на посланика. Варадин му възложи да боядисва клозета и банята в резиденцията. Готвачът силно негодуваше срещу тази несвойствена задача, но нямаше особен избор. От време на време намираше повод да отскочи до посолството, за да нагледа фризера. Олющеният сандък глухо бучеше в дъното на кухнята, примижал с единственото си червеникаво око. След като се увереше, че всичко е наред, готвачът заключваше кухнята и се връщаше при четката. Вечерта пробва да се обади на Толоманов, но телефонът му даваше свободно. Мобилният му пък беше изключен. „Укрива се копелето недно!“, рече си той. Знаеше, че когато нещата започнат да се проточват, работата върви към провал. Тая далавера с патиците му се виждаше съмнителна още от началото, затова беше поискал своя дял предварително. Бяха го преметнали. Сега имаше патици, но нито лира в джоба си. Заплатата му беше свършила преди два дена. Живееха с остатъците от последния прием и жалките спестявания, които Норка все пак успяваше да откъсне от доходите им.