Толоманов се обади чак на следващия ден следобед. По гласа му си личеше, че не го прави по собствено желание, а поради някаква крайна причина. Беше притиснат до стената. Звучеше уплашено.
- Трябва да се видим веднага! - рече бързо той.
- Какво има? - попита Баничаров с всички лоши предчувствия накуп.
- Ще ти кажа, идвай! Аз съм в бара на „Консорт“. Нали го знаеш?
Хотел „Консорт“ се намираше точно срещу посолството. Беше собственост на един сърбин, при когото Чаво бе работил известно време, а после бяха станали приятели. Хотелът не изпъкваше с нищо особено в редицата от добре поддържани фасади от тази страна на улицата. Отвътре беше също така безличен, макар и добре поддържан; в него отсядаха предимно туристи средна ръка и представители на балканските етноси, попаднали в Лондон по различни причини. Имаше славата на шпионско гнездо и дипломатите обикновено го подминаваха. Но това не важеше за персонала. В „Консорт“ човек можеше да поработи на черно, да продаде някоя и друга дребна стока, въобще беше ценен източник на доходи.
- Здраво, Симич! - махна Баничаров на бармана, който бъркаше някакъв коктейл зад масивния плот.
- Добър дан! - кимна Симич.
Беше здрав синеок сърбин с конско лице. Носеше риза с къси ръкави и черна папийонка и си играеше с шейкъра като с ръчна граната. Говореше се, че тоя Симич бил издирван заради някакви престъпления в Босна, но това не пречеше на готвача да го снабдява с евтини цигари от посолството. Симич винаги плащаше в брой.
Чаво седеше на една масичка до прозореца. Заведението беше полупразно. Готвачът се приближи, мрачен като буреносен облак. Ръцете му бяха изцапани с боя.
- Носиш ли мангизите? - попита той.
- Сядай! - кимна Чаво.
Готвачът приседна с неохота, но въпросът в очите му остана. Актьорът изглеждаше блед и разтревожен. Той се озърна и каза ниско:
- Пречукали са Батьката!
- Каквоо? - облещи се готвачът.
- Пречукали са го - повтори Толоманов.
- Откъде знаеш? — усъмни се онзи.
- На, виж! - Чаво измъкна някакъв вестник и го разгъна пред готвача.
- Хъм… - измърмори той; надписите не му говореха нищо.
Чаво посочи снимката в горния ъгъл на страницата и прочете съпътстващия текст: „Вълна от престъпност залива Запада след падането на Берлинската стена. Вчера към 18,30 на излизане от ресторант „Водка“ беше прострелян бившият гражданин на СССР Азис Николаевич Асадуров. Асадуров е дължал пари на руската мафия и се е укривал във Великобритания, твърдят от полицията.“
Лицето на снимката поразително приличаше на техния общ познат. Но Баничаров не беше убеден:
- Сигурен ли си, че е той?
- Сто процента! - развълнувано поде актьорът. - От два дена не мога да се свържа с него. Потъна сякаш вдън земя. Знаех си, че има нещо. Беше толкова потаен.
Това беше самата истина. Личният живот на Батьката тънеше в дълбока мъгла. Чаво нямаше представа къде живее, нито как е истинското му име. Бяха се запознали в руския ресторант. Мобилният телефон беше единствената връзка помежду им.
Докато се спотайваха в ботаническата градина, той разглеждаше изсеченото лице на съдружника си и се питаше защо се е захванал с този кокошкарски бизнес, когато очевидно бе призван за по-велики дела. Но после, докато събираха натръшканите по брега патици и ги тъпчеха в чувалите, той си даде сметка, че за Батьката няма принципна разлика дали обира Банк ъв Ингланд, отвлича Транссибирския експрес, или бракониерства в обществен парк. Беше познал Празнотата отвъд закона. И нищо друго не го интересуваше.
- Какво ще правим сега? - обади се готвачът. Чаво прелисти вестника и му показа друго заглавие:
- Тук пише за нас!
- Какво пише? - попита неспокойно готвачът.
- ВАРВАРСКИ НАБЕЗИ В РИЧМЪНД ПАРК!
- Тц-тц-тц…
- Не се коси! Пише, че „разследването буксува“.
- Абе, не знам - въздъхна Баничаров. - Накиснахме се. Носиш ли парите?
- Какви пари, бе! - избухна Толоманов. - Батьката каза, че ще вземе капаро от китайците. Обаче каква я мислихме, каква стана!
- Вземи ти!
- Не ги познавам. Те бяха негови хора.
Готвачът инстинктивно сви юмрук. Прииска му се да прасне Чаво през лицето.
- И к’во ще ги правим сега тия патици, бе, да ти еба майката! - просъска злобно той. - Ти си виновен!
- От къде на къде! - възмути се актьорът. - Нали няма опасност да се развалят?
- Не могат да стоят вечно там! - извика Баничаров.