Беше с вързани ръце.
Оставаше му да се надява, че нещо наистина можеше да се случи. Това му се струваше по-малко наказуемо и далеч не толкова компрометиращо. Беше готов да поеме този риск, но за целта Катя трябваше да се мотае наблизо. Дотогава всяка друга утеха беше забранена.
Той вдигна поглед от кошчето и забеляза глуповатата физиономия на Пуйчев, който надзърташе през вратата. Не го беше чул да чука.
- Какво има? - попита той. - Влезте, де!
- Получи се факс… - поде стажантът, като му подаде листа.
Варадин го зачете с досада.
„Изх. 34500456
Общински съвет гр. Провадия
Уважаеми господин посланик!
От 24.05. до 24.06., по покана на Британския музей, в Лондон ще гостува уникална експозиция „Хигиената по българските земи”, в рамките на която ще бъде изложен първият воден клозет (WC) в историята на човечеството. Същият бе открит неотдавна при археологически разкопки в землището на град , Провадия и датира от 680 година. Автентичността на находката бе потвърдена от учени с международно значение, като проф. д-р Ван Майс от Холандия и д-р Чарли Рийдс от Оксфорд. Смятане , че популяризирането на това достижение на древните българи ще бъде от полза за новия европейски имидж на скъпата ни родина. Изложбата ще бъде открита от кмета на гр. Провадия г-н Първомаев. Молим посолството да окаже съдействие за настаняването му и да се включи активно в подготовката на мероприятието.”
- Каквооо? Да се занимаваме с някакъв клозет!… - Варадин вдигна поглед от факса и се втренчи с омраза в стажанта: - Че това съвпада с концерта на госпожа Селянова! Давате ли си сметка?
- Няма ли начин да се съчетаят? - простодушно предположи той.
- Концерт и клозет ли?! - подхвърли саркастично Варадин. - Ами опитайте…
- Все пак, такова откритие!
- Вижте какво - рязко го прекъсна посланикът. Имаме приоритети! И клозетът на г-н Първомаев не е сред тях.
- Какво да отговоря?
- Засега нищо - отсече той. - Защо си държите ръцете в джобовете?
- Моля? - стажантът учудено повдигна ръце.
- Не сега! - уточни нервно посланикът. - Одеве, на приема. Видях ви да се разхождате с ръце в джобовете като някой директор. Вие и оня, консулът. Това не е европейско поведение!
„Е, майната ти!“, рече си стажантът. Договорът му изтичаше след два месеца и нямаше изгледи да бъде продължен.
- Че то и англичаните си държат ръцете в джобовете! - подхвърли той.
- Вие англичанин ли сте? — извика посланикът. Като станете англичанин, тогава ще говорите!
Стажантът мълчаливо тръгна към вратата. Варадин се втренчи отново във факса. Само това му липсваше - тоя кретен от Провадия! Госпожата със сигурност щеше да побеснее. Концерт и клозет. Абсурд!
- Чакайте! — извика той, преди стажантът да излезе. — Вижте дали е съгласувано с Министерството на културата. И с нашето министерство също!
Прониза го остра болка в тила. Струваше му се чудовищна несправедливост, че докато той се рее свободно в най-висшите сфери на обществото и твори външна политика, тия насекоми продължават неуморно и безнаказано да плетат паяжината си от битов идиотизъм. Беше невъзможно да излезе на глава с тях, можеше единствено да ги държи на разстояние — по кьошетата и дупките, където им беше мястото. Това, виж, наистина можеше!
- 88 - мрачно каза той.
21.
Радистът Рачо зяпаше островърхата камбанария на църквата Сейнт Джордж и пафкаше цигара след цигара. Металните капаци на прозорците зееха, отвън повяваше свеж ветрец. Радистът си мислеше, че ако забучат една антена на камбанарията отсреща, връзката с Центъра значително ще се подобри. Сеансът беше приключил едва преди десетина минути. В ефира имаше смущения и емисията продължи по-дълго от обикновено. Графиката на сигнала се люшкаше като пияна в прозорчето на осцилоскопа, а информацията се процеждаше със скоростта на лепило през иглено ухо. Въпреки това той успя да обработи постъпващите материали от София и да изпрати прегледа на печата заедно с две къси грами. Беше свършил работата си за днес освен ако не изникнеше някоя спешна шифрограма. Но вероятността за това беше малка. В кутията „Марлборо“ оставаха още три цигари. В стека върху масата имаше още седем кутии.