Баничаров шеташе неспокойно около печката, когато вратата на кухнята се отвори и радистът влезе, въоръжен със слушалки на ушите и странен уред през рамо. Готвачът нито го очакваше, нито му се зарадва.
- Ей, какво става? - попита той нащрек.
Радистът сложи пръст на устните си и пристъпи напред. Баничаров се изпречи на пътя му, но Рачо го отмести с решителен жест. Коленете на готвача омекнаха. С безпогрешен усет на магнитна стрелка радистът се ориентира към фризера.
- Какво има вътре? - попита той.
- Нищо - каза Баничаров с последните остатъци на твърдост в гласа си.
- Отвори го! - нареди радистът.
Готвачът се засуети край фризера, като ровичкаше неохотно из джобовете си.
- Ох, май съм загубил ключа - измънка той.
- Слушай, Баницо! - сряза го Рачо. - Не знам какво криеш, но предполагам, че не желаеш цялото посолство да научи за това, нали? Хайде, отваряй фризера!
- Нищо няма бе, човек! Какво си се заял!?
- Значи да докладвам на посланика, а?
- Какво ще докладваш? - сгърчи се готвачът.
- Виждаш ли тази машинка? - поде заплашително Рачо: - Тя ще докладва, не аз!
22.
В претъпкания с електроника бус беше задушно и Нат Колуей излезе да изпуши една цигара на открито. Чувстваше се отчайващо безполезен на този етап от операцията, което иначе му се случваше рядко. Дейл Ръдърфорд остана да следи жадно радара заедно с още двама мъже от специализираното звено за електронно проследяване, формирано през последните 24 часа. Бусът беше спрял пред входа на Ричмънд Парк, готов да потегли тутакси щом спътникът „Интелсат-2“ засечеше сигнал от патиците.
Рей Соло се присламчи до полицая и боязливо попита:
- Как върви?
- Чакаме - кратко отвърна Нат.
Соло беше временно отстранен от поста си до окончателното изясняване на инцидента. Полицията работеше и по версията, че в кражбата може да е замесен човек от охраната.
- Само да ги пипнем тия мръсници! - закани се Рей.
- Откъде знаете, че не е един? - реагира инстинктивно детективът.
- Не знам - смотолеви той.
Вратата на микробуса се отвори и Дейл подаде глава. Очите му трескаво горяха.
- Колуей! - възбудено извика той. - Има сигнал!
Проектът „Пачи крак“ бе лансиран преди две години по инициатива на самия Дейл след сходен инцидент. Бяха изчезнали две патици. Дирите им се губеха мистериозно, въпреки че бяха маркирани по изпитания стар начин с пръстенчета, указващи точно произхода им. Така и не се намериха. Дейл го преживя тежко, но мобилизира цялата си енергия, за да убеди настоятелството на парка да инвестира значителна сума в една качествено нова система за проследяване на пернатите. Той четеше много и се интересуваше от последните новости в тази област. Проектът беше творческа разработка между неговия отдел и водеща оксфордска лаборатория, специализирана в сферата на биотехнологиите. Питомците на Дейл бяха подложени на фина интервенция. В тялото на патиците беше имплантирай микрочип, който се активираше след критична промяна или спиране на жизнените функции. Имплантантът изпращаше радиосигнал в продължение на няколко дни, който можеше да бъде засечен от спътник. Спътникът пренасочваше сигнала към подвижна радарна станция, която локализираше точното местоположение на източника. За съжаление проектът скоро изчерпа отпуснатия му лимит и авангардният микрочип бе имплантиран само на десет патици. Една от тях бе открита лани по течението на Темза, заплетена в някакви тръстики. Дейл естествено скърбеше, но имаше повод и за известна гордост. Системата работеше. Оставаха му още девет високотехнологични патици.
- Къде са? - попита Колуей още щом вратата се тръшна зад гърба му.
- Ето ги! — тържествуващо посочи Дейл към екрана.
Детективът се втренчи скептично в бледата пулсираща точка.
- Не трябва ли да са повече? — попита той.
- Сигурно са някъде накуп. Бедните патенца! - прошепна Дейл.
Той завъртя някакво копче и от колоните рукнаха сърцераздирателни звуци.
- Можем ли да ги локализираме? - делово се заинтересува Нат.
- За съжаление сигналът е доста слаб - отбеляза единият от мъжете. - Но ще се опитам.
Пръстите му зашариха по клавиатурата. Върху екрана изникна зеленикава координатна мрежа.
- В Лондон са - заключи той подир малко.
- Така си знаех! - възкликна Дейл.
- Лондон е голям - охлади го Нат.
- Уест Енд - уточни операторът. - Това е всичко засега.
- Да тръгваме! - изкомандва Колуей. - Към Фулъм!