Выбрать главу

В същия момент по главната алея, откъдето бяха дошли, се зададе микробус е плоска въртяща се антена на покрива. Иззад дърветата от другата страна на езерото изникнаха високите шлемове на десетина полицаи.

- Виждаш ли! - каза радистът. - Отърва се на косъм, глупако!

- Не знам как да ти благодаря! - въздъхна Баничаров.

- Аз ще ти кажа - потупа го Рачо по рамото и добави: - Хайде да се махаме!

Дейл Ръдърфорд изскочи от микробуса и се затича към езерото.

- Моите патенца! Малките ми патенца! – крещеше той.

Нат Колуей го последва крайно озадачен. Скоро цялата оперативна група се събра край брега на езерото. Локализириха източниците и започнаха да ловят птиците е големи мрежи. Дейл не можеше да повярва на късмета си. Ръкомахаше възбудено и се пречкаше в краката на всички. Заприижда многобройна публика.

- Какво правите! Спрете веднага! - прогърмя гневен глас.

Дейл се обърна рязко. Зад него, е ръце на кръста, стърчеше едър мъжага в униформа на служител от парковата охрана. Лицето му беше червено като домат.

- Сър, вие ли ръководите това безобразие? - страшно сключи вежди той.

- Какво безобразие!? - настръхна Дейл. - Та това са патиците от Ричмънд Парк, които изчезнаха преди три дена!

- Така ли? - подигравателно изкриви лице онзи. - И да не би да са се превърнали в лебеди?

Той посочи голямата бяла птица, която пърхаше, оплетена в мрежата.

- Ей, вие там, не можете ли да различите патица от лебед! - развика се Дейл на полицаите, които се бореха с птицата.

- Локализирахме имплантанта, сър - докладва единият.

- Каквоо? - Дейл помръкна изведнъж.

Междувременно се появиха още служители от охраната на Хайд Парк, а след малко дотърча и самият интендант на Кензингтънския дворец. Двете групи застинаха враждебно една срещу друга. Нат Колуей подуши задаващия се грандиозен скандал и внезапно му се прииска да види всички патици на света, увиснали с главата надолу зад витрината на някой китайски ресторант.

- Слушайте - миролюбиво поде той, — защо просто не сравните номерата на пръстенчетата?

Беше извършено начаса. Дейл Ръдърфорд прие поражението с каменно лице. Полицията задържа само птиците, в които незнайно как бяха попаднали микрочиповете от ричмъндските патици. Три лебеда, четири патици и един гъсок. Деветият микрочип изобщо не беше открит.

- Значи какво излиза? - обади се някой. - Патиците от Хайд Парк изяли патиците от Ричмънд.

Думите му бяха тутакси подети от пресата. „Патици от Хайд Парк изяждат патици от Ричмънд“

„Екстремна проява на патешки канибализъм“ „Патици и патицояди“

„Чудовища е човки в центъра на Лондон“

„Кой изяде грозното пате?“

„Човки - нов сюжет от Хичкок“

Готвачът и радистът не четяха английски вестници, нито гледаха ВВС. Затова не можаха да добият пълна представа за ефекта от своите бойни действия. Но те не бяха суетни хора. Стигаше им, че тази вечер вкъщи бе необикновено тихо, а вечно намръщените им съпруги се суетяха радостно край фурните, където нежно позлатяваше по една тлъстичка патица.

В самотната си квартира Чаво Толоманов отвори една котешка консерва и я излапа заедно с последните трохи от гордостта си. Наемът за предишния месец беше изсмукал финансовите му сокове и сега го чакаше мрачно бъдеще. Батьката го нямаше вече и нищо не вървеше, както трябва. Сърбина не искаше и да чуе за патиците, без да са минали санитарно-хигиенна инспекция. Баничаров се държеше странно, а вестниците публикуваха небивалици. Консервата му се стори изненадващо вкусна.

Дейл Ръдърфорд остана равнодушен към агнешката яхния, сервирана в апетитно пъстро гърненце. Съпругата му Елоиз гледаше с безпокойство и тъга изстиващата гозба, но не смееше да го подканя да яде. Щом дори любимото му гърненце не го трогваше, значи работата наистина беше сериозна! Хлапетата, две на брой, бяха вечеряли набързо и благоразумно се бяха изпокрили по стаите си. Сумрак и печал тегнеше над скромния, ала уютен ричмъндски дом. Елоиз се зае да разтребва масата. Дейл се втренчи в гърненцето, сякаш го виждаше за пръв път. Една натрапчива мисъл не му даваше покой вече часове наред. В Хайд Парк бяха открили само осем микрочипа. Къде, по дяволите, можеше да се е дянал деветият?