След като по навик прочете шифрограмата поне три пъти, за да вникне във всичките й нюанси, Варадин сложи кратка резолюция в горния й край: Да се сведе до знанието на дипломатическия състав! Разписа се и излезе.
Почти веднага след това дотърча господин Кишев: изгълта секретната информация на един дъх и веднага се залови да композира собствена шифрограма. След фиаското с кралицата той се впусна да доказва своята незаменимост, като бълваше секретна информация по всеки възможен повод. Обикновено ставаше въпрос за прочетени по вестниците неща, които той умело представяше за скъпоценни откровения, изкопчени в поверителни разговори е висши британски функционери. В София обаче също не спяха; референтът за Великобритания, един много повратлив и коварен чиновник, който мечтаеше да заеме мястото на Кишев след изтичането на мандата му, мигом засекретяваше постъпилата информация и я изпращаше обратно под формата на анализ. Този извънреден труд се пишеше на сметката на радиста. За отмъщение той редовно изтриваше името на Кишев от всичките му грами, изготвяни е толкова труд и старание, като ги подписваше с безличното: посолството - Лондон. По този начин всъщност му правеше безценна услуга, понеже в редки мигове на просветление в София се питаха: кой все пак е този идиот, който дублира съобщенията от прегледа на печата?
Катерина бързаше. Надяваше се да не я заварят в кабинета. Не беше чистила от няколко дена и се чувстваше гузна. Работата е новата прахосмукачка й доставяше почти физическо удоволствие. Ясните вибрации на мощния мотор (1400 W!!!) и топлата струя, ухаеща на прясна смазка, зареждаха атмосферата е еуфория. „Red Devil“, пишеше с огнени букви върху лъскавия корпус във форма на болид. И наистина смучеше като дявол! Останалите студенти също бяха във възторг от неочакваната придобивка и не се съмняваха, че заслугата принадлежи единствено на Катя. „Какво му направи?“, подшиваха лукаво те.
Какво можеше да им каже? Тя не знаеше, че за целта посланикът е ликвидирал (при това с удоволствие!) касичката, където служителите събираха средства за новогодишния празник на посолските деца.
Гласът на новата прахосмукачка звучеше далеч по- жизнеутвърждаващо от рева на старото чудовище, но едва ли беше по-слаб. Затова Катя не чу как вратата се отваря и после дискретно се затваря. Варадин се облегна на стената, загледан в здравите прасци на момичето. Всички други мисли моментално се изпариха от главата му, сякаш тя ги бе изсмукала с дългия маркуч през ухото му до последната прашинка. Панталонът му започна застрашително да набъбва, членът му се очерта под финото сукно, тънък и остър като на куче.
Тя се обърна, за да изключи прахосмукачката. Усмивката му я перна през лицето като заблуден бумеранг.
- Много съжалявам - започна да се оправдава тя: - Напоследък съм страшно заета в университета. Мислех, че…
- Смуче ли? - прекъсна я безцеремонно Варадин.
- О, да! И още как! - кимна тя, след като преодоля краткото си стъписване. - Много сме ви благодарни, наистина!
Той се приближи, без да откъсва очи от нея и подхвърли изпитателно:
- Red Devil, а?!
- Точно така, истински дявол! - съгласи се тя с нотка на безпокойство.
Гърдите й издуваха фланежата. Не носеше сутиен. Дъхът й ухаеше свежо на мента. Варадин протегна ръка и докосна черния маркуч, който висеше през рамото й.
- Искам да почистите с тази прахосмукачка и резиденцията - каза той с интонация на съблазнител. - Нещо против?
- Не, разбира се - усмихна се тя, макар че идеята далеч не й се струваше съблазнителна, — само трябва да ми кажете кога.
- Ще ви кажа — рече загадъчно той. — Скоро…
25.
ВЕТЕРАНЪТ И ПРИНЦЕСАТА
сценарий на Томас Мънроу
© Famous Connections
Действащи лица:
Лейди Даяна - принцеса на Уелс
Сър Марстън - ветеран от умиротворителните сили в Босна
Военнополева болница. Интериор — палатка. Обстановката е семпла: походно легло, олющено метално шкафче, сгъваем стол. Сър Марстън лежи, завит с войнишко одеяло. Главата му е бинтована. До леглото е подпряна патерица. В палатката влиза Лейди Даяна, облечена в къса бяла престилка, с кошница в ръка.