Лейди Ди: Как е днес моят герой?
Сър Марстън: По-добре, Ваше височество, благодарение на топлите ви грижи.
Лейди Даяна сяда на стола и отваря кошницата.
Лейди Ди (сериозно): Докладваха ми, че отказвате да ядете десерта си. Това силно ме озадачи.
Сър Марстън: Но тук винаги ни дават едно и също!
Лейди Ди: Киселото мляко е полезно за здравето ви!
Тя изважда от кошницата шест малки кофички (100 г) „Данон“ с различни плодове и ги подрежда върху нощното шкафче.
Сър Марстън (плачливо): Не искам кисело мляко!
Лейди Ди (строго): Хайде, не се глезете! Спомнете си как измъкнахте онези нещастни босненски бежанци от обръча на четниците. Та вие сте герой!
Тя отваря една от кофичките, гребва пълна лъжичка и я поднася към устните му. Сър Марстън повдига одеялото чак до носа си.
Сър Марстън: Умолявам ви!
Лейди Ди: Яжте!
Сър Марстън (крие се под одеялото): Нннне!
Лейди Ди (подкупващо): Искате ли да играем на една игра? (Пауза. Сър Марстън подава глава.) Ако изядете това йогуртче, ще разкопчая едно копче от престилката си.
Тя отново поднася лъжичката към устата му. Той я захапва лакомо. Металът трака между зъбите му. Изяжда цялата кофичка.
Лейди Ди: Браво на героя! (Разкопчава най-горното копче на престилката си.) Да продължаваме ли?
Той кима. Тя отваря следващото йогуртче. Сър Марстън безропотно го поглъща. Тя откопчава ново копче на престилката си: „Две! “ Носи черен сутиен с прозрачни чашки. Устата на Сър Марстън лакомо зее. Копчетата са точно толкова, колкото и йогуртчетата.
- Ей! - провикна се Доти от леглото. - Ти ли играеш Даяна?
- Какво? - намръщи се Катя.
Доти размаха сценария.
- Киселото мляко е полезно за здравето ви! Искате ли да играем на една игра? - изкикоти се тя.
- Пак си се ровила в нещата ми! - ядоса се Катерина, като измъкна страниците от ръцете й със замах.
- Не съм! - възрази енергично съквартирантката. - Беше върху масата. Напоследък си толкова отнесена!
- Виж, това е любителско представление на департамента - излъга Катя, без да се замисля. - Предложиха ми да играя в тази сцена и аз приех. Сега разучавам ролята. Окей?
В очите на съквартирантката светнаха злобни искри. Напоследък беше станала още по-разплута и апатична. Къпеше се рядко и по цял ден се търкаляше в леглото с вълнени чорапи. Не че си нямаше причина. Баща й, съмнителен бизнесмен, беше арестуван в Пазарджик преди две седмици и всичките му сметки бяха блокирани. Издръжката й секна изведнъж. Вече дължеше петдесет лири на Катя, което допълнително я озлобяваше.
- Лесно ти е на теб! - извика Доти.
Катерина се съблече невъзмутимо и влезе в банята. Докато капките я чукаха по носа, тя се замисли сериозно дали не е време да се измете завинаги оттук. Всъщност решението беше взето отдавна. От мига, ко- гато срещна Зиблинг в посолството и разбра, че тайната на двойния й живот е разкрита. Нямаше идея каква игра играят; беше сигурна само в едно: не желаеше да бъде част от нея. Очевидно същото искаше и самият Зиблинг: „Не искаме никакви скандали!“, беше й казал.
Катерина схващаше бързо.
Доти подсмърчаше в ъгъла си. Дебелите книги, струпани край леглото й, стояха недокоснати от няколко дни. Полупразна бутилка евтино българско вино допълваше пейзажа; над гърлото й кръжаха мухи ви- нарки.
- Какво ще стане сега е мен? — каза момичето, по- скоро на себе си.
- Ще трябва да се хванеш на някаква работа - рече Катя, докато търкаше енергично косата си. Беше се подстригала съвсем късо заради перуките, които и се налагаше да носи. Харесваше се. Късата коса правеше циците й да изглеждат по-изпъкнали.
- Каква работа? - изхлипа Доти.
- Можеш да чистиш посолството - подхвърли Катерина, - ще си спестиш наема за стаята.
- Така ли? - оживи се Доти.
- Аха, и знаеш ли какво? Можеш да постъпиш на моето място - продължи Катя е неочакван ентусиазъм. - Смятам да си взема малко отпуска. Ще чистиш кабинета на посланика. Какво ще кажеш?
- Ами става - кимна неуверено съквартирантката.
Катя не можа да сдържи усмивката си. Идеята й се