Агенцията се помещаваше в разнебитено триетажно здание, забутано в преките около Кадмън Маркет. Наоколо бяха пръснати стари индустриални постройки и складове. В началото на улицата имаше алтернативен бар, от който често долитаха смразяващи звуци. Отвън сградата изглеждаше необитаема, но малцината съседи отдавна се бяха убедили, че тухлената сграда е център на интензивен, макар и потаен, социален живот. През неугледната портичка влизаха и излизаха доста хора, мнозина от които смътно им напомняха на известни личности. Отпред редовно висяха таксита, а се случваше да спират и луксозни лимузини. Пред входа обаче нямаше реклами, нито други надписи, подсказващи нещо повече за характера на обитателите. След известно взиране посетителят щеше да забележи малка потъмняла пластинка, разположена над звънеца. Върху нея бе гравирано: „Famous Connections“.
Катерина натисна звънеца, но звук не последва. Въпреки това след по-малко от минута й отвори един дангалак с униформа на пиколо и физиономия на човек, чиито гащи са впити дълбоко в задника.
- Здрасти, Коу - поздрави го тя.
- Хаай - бавно рече той и хлопна вратата след нея.
Тя изтича нагоре по стълбите. Първият и третият етаж бяха задръстени с боклуци и почти не се използваха. На втория имаше просторна зала, разделена с изкуствени стенички на малки отделения, които служеха за гримьорни. Обстановката беше семпла и делова. Подът беше застлан с безличен сив мокет. Никакви особени инвестиции. Беше от ония фирми, които се появяват и изчезват за една нощ. Всеки път, като идваше насам, Катя изпитваше коварно предчувствие, че няма да завари никого.
Днес обаче всички кутийки бяха пълни и актьорите жужаха като пчелици. Офисът на Вари Лонгфелоу се намираше в дъното. Щорите бяха отворени, виждаше се как говори по телефона. Той й махна приятелски. Вари беше вторият човек след Зиблинг в агенцията. Изпълняваше едновременно функции на кастинг-менажер, директор на продукция и главен режисьор. Самият Зиблинг рядко се отбиваше във Фабриката, както наричаха сградата в Кемдън. Той имаше друг, по-представителен офис, някъде в Пимлико, откъдето дърпаше конците. Катерина никога не беше ходила там. След като издържа успешно теста е хайвера, Бари й предложи контракт за 60 представления, накара я да подпише неизменния протокол за конфиденциалност и чак тогава й показа „Фабриката“.
Сега тя беше част от трупата.
Кутийките нямаха врати и минавайки между тях, Катя зърна колегите си, които се подготвяха съсредоточено - всеки за своето малко шоу. Тук бяха баронеса Тачър, милият стар Торби, Лайъм Галахър от Оей- сис, сър Елтън, Улрика Джонсън, президентът Клинтън и още цял вагон знаменитости от всички сфери на живота, включително носителят на Нобелова награда Стивън Хоукинг. Присъстваха и някои мъртви величия като Бени Хил, Джон Ленън и, разбира се, Тя, принцеса Даяна. Понякога усещаше завистта им. Никой не можеше да се мери с нея. Тя беше абсолютната звезда - шейсет представления само за два месеца! Уау!
- Здрасти, Хоукинг! - поздрави го тя, като се върна няколко крачки назад и любопитно надзърна в кю- бикъла му: - Какво правиш?
- Тренирам, не виждаш ли! - измърмори той.
Хоукинг, известен в живота като Самюъл Фог, лежеше в характерна поза в инвалидния стол и манипулираше съсредоточено с някакво ново устройство. То приличаше на роботизирана ръка, дълга около два метра, която завършваше с внушителен изкуствен пенис. Механизмът се управляваше от малко топче, монтирано върху дръжката на креслото, Фог се опитваше да на- цели отвора на едно руло тоалетна хартия, закачено на отсрещната стена. Нещо, което определено не му се удаваше.
- Shit - изруга той.
Рейтингът на Хоукинг естествено куцаше далеч зад нейния. Той беше нает от три заможни строги лесбийки, за да им разяснява два пъти месечно теорията на черните дупки, която те възприемаха едновременно като идеологически стълб на феминизма и мощен афродизиак. В резултат на тази академична прищявка мистър Фог, съвършено невеж и простодушен младеж, беше принуден да зубри трудовете на прочутия физик и да ги рецитира дума по дума в мажа сумрачна аудитория, докато трите кучки не постигнеха своето сред вопли и стонове, напомнящи пир на чакали. Всъщност Фог нямаше нищо против да си пъхне инструмента в някоя от тях, а по възможност и в трите последователно, затова помоли Томас Мънроу да внесе известни корекции в ролята му. В началото великият драматург беше непреклонен: „Искаш тотално да скапеш образа! - беше се развикал. - Те плащат за Хоукинг, а не за въшливия Сам Фог, нали не мислиш обратното!?“ Това беше единственият ангажимент на мистър Фог и той държеше на всяка цена да го запази. Продължи да зубри физика и да разяснява теорията на черните дупки, дори в един момент започна да я проумява. Междувременно Томас Мънроу реши, че идеята не е чак тожова лоша, и след кратка консултация с клиентките пусна нова версия на сценария, съобразена с логиката на образа. Така се появи и въпросният апарат, чиито колебливи движения Сам отчаяно се мъчеше да контролира.