- Мисля - продължи той, - че е време да обсъдим менюто.
- Няма проблем - сви рамене готвачът.
- Този път ще трябва да предложим нещо по-изискано на гостите.
- Какво искате да направя? - попита Баничаров.
- Ти си специалистът — рече посланикът. - Ще ми се да чуя първо твоето мнение.
Готвачът се замисли. От дълбините на съзнанието му избликнаха откъслечни тонове. Мозъкът му инстинктивно ги подреди и след малко в главата му зазвуча приятна весела мелодия.
- Патица! - дръзко изрече той. - Патица по ловджийски!
Посланикът учудено помръдна вежди.
- Не звучи зле. А ще можеш ли да се справиш?
- Това е моят специалитет! - възкликна Баничаров. - За съжаление, рядко ми се налага да го приготвям. Патиците, знаете, са скъп продукт.
- Не бери грижа! - махна с ръка посланикът. - Какво предлагаш за ордьовър?
- Дробчета с бяло вино. Френска рецепта! - изстреля готвачът.
- Виж ти! - кимна посланикът, видимо впечатлен.
А няма ли да стане малко тежичко?
- Какво говорите! - възрази енергично готвачът. - Съчетанието е идеално. Особено със салата от пресни репички - додаде наслуки той.
Варадин рядко го беше виждал толкова ентусиазиран.
- Защо си крил досега тези безценни умения? - попита подозрително той.
- Лимит - въздъхна готвачът.
- Този път няма да има лимит - отсече посланикът. - Само да не се изложиш! Нали си гледал „Пътят към София“?
Личеше си, че го е гледал, и то много пъти. Двамата обсъдиха набързо останалата част от менюто и готвачът си тръгна, видимо окрилен от невероятния шанс да докаже своя професионализъм - поне така разсъждаваше Варадин.
Той се облегна назад и затвори очи за няколко минути. След един час трябваше да бъде във Форин офис. Съседният диктатор отново беше размътил водата на Балканите и Джон Едж, секретарят на Форин офис, събираше посланиците на граничещите с конфликта страни за консултация. Късно снощи бе получена шифрограма е подробни указания за позицията на правителството - нищо в нея не го изненадваше особено. Очевидно беше грижливо съгласувана е посланиците на страните-членки на НАТО, които от своя страна бяха надлежно инструктирани от своите правителства. Едни и същи мисли се въртяха в кръг. Неизвестното в случая беше дали отново щяха да сервират от онези вкусни триъгълни сандвичета с плънка от раци и авокадо, както предишния път. Дотогава ги тъпчеха само с някакви курабии, напомнящи артефакти от каменната ера. Носеха се слухове, че промяната се дължи на факта, че мистър Едж си е взел нова младичка секретарка. Невинно дете от народа, тя бе дръзнала да наруши суровите порядки, унаследени от бездушните тори. Сандвичите бяха тъй изискани, че Варадин дори се изкуши да последва съвета на Зиблинг и да отмъкне един, за да го покаже на Баничаров. Но прояви малодушие. Под предлог че си води записки, той набързо прекопира параметрите му. После даде скицата на готвача за изпълнение, но резултатът далеч не беше същият. Уви!
Мобилният телефон се обади нейде изпод купчината писма и документи върху бюрото. Той го изрови и долепи до ухото си.
- Да? - рече небрежно.
- Аз съм! — сепна го познат глас.
- Радвам се да те чуя - излъга, без да се замисли.
- Изложбата пристигна ли? - попита тя безцеремонно.
- На летището е. Изпратих да я освободят от митницата - търпеливо обясни той.
- Веднага да започват да я редят! - нареди гласът. - Не искам всичко да става в последния момент!
Той примижа и натисна е пръст точката между очите си. Изложбата бе включена в програмата на госпожа Селянова като съпътстващ декор. Струваше й се адски шик. За целта беше забърсала купчина картини от една държавна галерия и ги мъкнеше със себе си по четирите краища на света заедно с някакъв наплашен до смърт уредник, който отговаряше материално за тях.
- Не се тревожи - рече посланикът. - Подготовката върви с пълна сила.
- Постоянно ме питат дали ТЯ ще дойде - въздъхна гласът. - Не знам какво да им отговоря.
- Внимавай! Нищо конкретно засега! - предупреди я той.
Настъпи малка пауза.
- Вече писаха - въздъхна тя. - Едно модно списание.
- Ти си им казала!
- Не! Изсмукали са си го от пръстите! - енергично възрази тя.
- Добре де - каза той примирено, - да се надяваме, че тук не четат български модни списания.
- Нали ще ми изпратиш списъка на гостите по факса?
- Аха. Вече е готов.
- Иска ми се да има малки резюмета за най-важните личности: титлите им, е какво се занимават, сещаш се, нали? - капризно добави тя. - И още нещо! За малко да забравя. Ще ти се обади един човек. Казва се Спас Немиров. Рисува с огън. Смятам да го включа в програмата. Много е атрактивен.