- Огън ли?! - сепна се Варадин.
- Трябва да затварям. Ще се видим в Лондон.
Той разклати гнусливо слушалката, сякаш за да изтърси и последните вибрации от гласа й. Погледът му попадна върху кошчето за боклук: беше препълнено, а мокетът наоколо - осеян с хартийки. Не личеше да е почиствано от доста време. Това го възбуди и ядоса едновременно. „Ама какво си въобразява тая пикла!“, изруга наум той и вдигна телефона.
- Защо никой не чисти кабинета ми!? - изкрещя Варадин. - Намерете тая Катя и веднага да се залавя за работа!
Бианка Стругарева понечи да каже нещо, но той затръшна слушалката.
Таня Вандова подаде глава, без да почука:
- Шофьорът ви чака.
Той я изгледа смразяващо.
Десет минути по-късно зеленият роувър отпраши към Уайтхол.
27.
Върху физиономията на готвача трептеше сложно съчетание от гузност, страх и дързост. Беше домъкнал стек цигари със странното име „Мурати“ и свенливото побутваше към Толоманов. Минаваше единайсет, но барът на „Консорт“ беше полупразен. Симич търкаше чаши в приповдигнато настроение; родината му току- що беше предприела нова офанзива срещу албанските сепаратисти в южните провинции, което със сигурност обещаваше силни усещания през следващите месеци. Напоследък животът в Европа беше станал твърде монотонен.
- Не мога да ти ги платя сега - рече актьорът, като прибра цигарите, - но ще си ги удържиш от патиците. Мисля, че до две седмици ще ги пласираме. Говорих с няколко ресторанта. Ще стане.
Баничаров не каза нищо.
- Какво има?
- Отпиши ги - рече той кратко.
- Как така?! - подскочи Толоманов.
- Исках да ти кажа - сви рамене готвачът, - но мобилният ти не отговаря.
- Изключиха го, мамка му! - изруга актьорът. - Какво е станало?
- Фризерът се прееба.
- Какво?!
- Преди няколко дена - допълни готвачът. - Забелязах го чак когато засмърдя. Страшна гадост, не е за разправяне.
- И къде ги премести?
- Не съм ги местил - печално поклати глава Баничаров. — Изхвърлих ги. Затова те търсих. Трябваше да се оправям сам.
- Изхвърлил си всички патици?!
- Ъхъ — кимна готвачът. — Бяха позеленели.
- Мамка му! — простена актьорът и се хвана за главата.
Баничаров го гледаше със съжаление, но в дъното на очите му се таеше студенина. Беше решил твърдо да не дели плячката е актьора. Радистът беше достатъчен.
- Трябва да тръгвам — каза той и стана.
- Чакай! - извика Чаво. - Не ми харесва тая работа. Ти нещо ме будалкаш.
- Айде сега! - засегна се Баничаров. - Какви са тия приказки?
- Продал си ги на твоите хора в посолството! — афектирано продължи актьорът. - Знам аз, цялата ви банда сега плюска патици!
- Абе що не си… - процеди злобно готвачът. - Не стига, че ми ги набута тия пущини да им бера страха; не стига, дето ти разчистих кочината, пък сега — аз виновен. Казах ли ви да си потърсите друго място? Казах ви! Нали щеше да ги пласираш до една седмица? К’во стана? Ей таквоз! Цялата ти работа е такава! Маймунска!
Актьорът не очакваше подобен изблик на справедлив гняв. Баничаров се възползва от стъписването му и побърза да се измъкне. Той самият беше крайно изумен от себе си, но предпочете да не го показва.
Посолският бус изникна от долния край на улицата, направи обратен завой и спря пред парадния вход. От колата изскочиха Пуйчев и Станойчо. Гласът на ста
жанта го настигна тъкмо когато се канеше да свие зад ъгъла.
- Ей, Баничаров! Ела да помагаш!
Беше хванат натясно. Той се приближи неохотно до зеещата врата на микробуса. Седалките бяха махнати; на пода лежаха два обемисти сиви сандъка. Гледката определено не му се понрави.
- И к’во е това сега? - мрачно попита той.
- Изложбата - отвърна Пуйчев, преливащ от гордост. Готвачът произведе енергичен асоциален жест и плюна встрани.
- Айде фащай! - подкани го Станойчо.
Лицата на мъжете се изопнаха. Ръцете им изпукаха под тежестта на сандъка.
- Абе камъни ли има вътре!? - възропта готвачът.
- Давай, давай! - изпъшка стажантът.
Чаво Толоманов злорадо наблюдаваше напъните им зад витрината на „Консорт“. Представяше си как червата им се смъкват в крачолите и лекуваше разбитото си сърце. После се обърна и плъзна стека с цигарите върху бар-плота.
- Приемаш ли в натура?
Симич взе кашона, помириса го и кимна:
- Е па, бива.
- Двоен скоч с яко лед!
- Ууха! - потри ръце барманът и посегна към бутилките. Мъжете дотътрузиха със сетни сили втория сандък във фоайето и седнаха върху него с вид на корабокрушенци. Баничаров погледна ръцете си: металните дръжки бяха оставили дълбоки червени ивици в дланите му.