- Era ти хамалогията! — ядно въздъхна той.
Станойчо запали цигара и превърна мъката си в дим.
Единствено Пуйчев изглеждаше щастлив. Когато потегляше сутринта за Хийтроу, в гърдите му тегнеше чувство за обреченост като утайка от безброй изпушени фасове. Беше напълно сигурен, че ще се провали. Досега не му се беше случвало да освобождава стоки от митницата и задачата му се струваше непосилна. Никой от по-опитните му колеги не изрази желание да дойде с него и въпреки това оцеля! Налучка пътя в лабиринта от карго терминали, преодоля успешно митническата администрация и достави ценния товар навреме. Напук на всички! Очакваше похвала.
Таня Вандова слезе по стълбите и ги изгледа с отсянка на превъзходство.
- Посланикът заръча да започвате да редите изложбата - каза тя.
- Няма ли да чакаме уредника? - попита Пуйчев.
Тя повдигна рамене.
- Каза да започвате.
Баничаров издебна момента, че никой не го наблюдава, и се чупи. Станойчо и Пуйчев разковаха сандъците.
- Това пък какво е?! - възкликна стажантът.
28.
Срещата на посланиците беше продължила твърде дълго. За ужас на всички присъстващи дървените курабии отново бяха включени в дневния ред. Старата секретарка беше подала жалба срещу неправомерното й, според нея, отстраняване и Комисията по вътрешна етика я бе възстановила на предишната й длъжност. Секретарят изглеждаше унил. Не беше ясно кое повече го беше разстроило: обстановката на Балканите или връщането на мис Кроун. Лошото му настроение се предаде на останалите и намери израз в безличен документ, огласен от пресцентъра, под заглавието: „Посланиците споделят загрижеността на Форин офис по повод новата криза на Балканите“. След срещата посланик Мартинеску покани Варадин на импровизиран обяд в един ресторант наблизо. Можеше лесно да се откачи, но не искаше. Предстоеше му да пише обширен доклад и му се щеше да отложи този момент във времето. Колата го върна обратно в посолството към четири и половина.
Той профуча край дежурната стая и се закова в централното фоайе. Точно по средата се издигаше някакво странно съоръжение. На пода бяха разпръснати всякакви елементи: тухли, камъни, фризове, плочи. Станойчо и Пуйчев спореха разгорещено над някаква схема, разгъната върху капака на единия от сандъците. Домакинът държеше в ръце дебела глинена тръба, покрита със зеленикава плесен.
— Г-8! - крещеше стажантът. - Защо ми даваш Е-7. Потърси Г-8, мамка му!
- Ми, нема го! - вдигаше рамене домакинът.
- Какво става тук? - смразяващо попита посланикът.
- Сглобяваме инсталацията, господин посланик - докладва Пуйчев. - Пратили са ни някаква авангардна скулптура. Следваме упътването, но мисля, че ще бъде по-добре да изчакаме куратора на изложбата.
Младият човек беше доста открехнат в областта на модерното изкуство и неслучайно отговаряше за културната политика на мисията.
Гадно предчувствие се надигна в стомаха на Варадин. Той заобиколи предпазливо конструкцията и хвърли поглед на съпътстващата документация. Списъкът с частите изпълваше няколко страници. Беше приложена и план-скица, която приличаше повече на ребус, отколкото на упътване.
- Не пише какво е - въздъхна Станойчо.
- Но замисълът е ясен - добави стажантът. - Трябва да изглежда като нещо старо.
Варадин се втренчи в долния ъгъл на листа. Там се мъдреше надпис със ситен шрифт: WC - 635 BС.
- Какво сте домъкнали вие, бе?! - процеди той, като захвърли листовете и заплашително се приближи до така наречената инсталация.
- Господин посланик! - долетя гласът на Таня Вандова от другия край на залата. - Един човек държи на всяка цена да се срещне с вас!
- Какъв човек? - сепна се той.
- Някой си Бенет. От Британския музей - уточни тя. - Чака в приемната.
Той се намръщи.
- Не си спомням да имам среща с него.
- Казва, че е спешно. Адски е нервен!
Варадин стрелна мъртвешки двамата служители и се отправи към приемната.
Мъжът сновеше покрай стените на стаята като чакал. Беше дребен човечец с ъгловата глава, издаваща упоритост. Носеше кариран кафяв костюм и червено шалче вместо вратовръзка. Шумът на отварящата се врата го накара да се обърне.
- Здравейте! Аз съм Кларк Бенет от Британския музей - светкавично се представи той, поемайки ръката на Варадин. - Кажете ми, че е при вас!
- Кое по-точно? - изуми се посланикът.