- Античният WC!
- Моля? - повдигна вежди той.
- Не знам как е станало — подхвана бързо мистър Бенет. - Двете пратки сигурно са пътували едновременно. Тази сутрин вашите хора са били на летището и са взели едни сандъци, които всъщност са предназначени за нас. В другите сандъци има картини - те са вашите.
- Но как е възможно това?! - извика Варадин. - Пратките не са ли адресирани?
- Разбира се, че да! - възкликна Кларк Бенет. - Нямам представа защо са отмъкнали нашите сандъци! Може би си приличат? Но понеже става дума за дипломатическа пратка, явно никой не им е обърнал внимание.
- Елате! - мрачно каза Варадин.
Двамата се отправиха към фоайето.
- Къде е Б-5? Преди малко го държеше! - ечеше гласът на стажанта.
- Ама тук трябва да сложим Е-5! - мърмореше Станойчо.
- Баба ти е Е-5! Дай Б-5!
- Oh gosh! What have you done, for Christ sake! - разнесе се отчаян вик. - Stop it, please, stop it![17]
Станойчо се стресна и изпусна тухлата на пода. Тя се счупи на две.
- Ооо! - проплака мистър Бенет, сякаш я бяха изпуснали върху крака му. - Don’t touch anything! Stop! Stop![18]
През лицето на посланика премина синьо-зеленикав гърч като мълния. Станойчо и Пуйчев пребледняха и отстъпиха назад. Кларк Бенет измъкна мобилен телефон и набра някакъв номер е треперещи пръсти.
- I found it! I found it![19] - развика се той. - Бързо идвайте, преди да са го унищожили. Куийнз Гейт 67! Побързайте!
После се обърна към посланика.
- Екселенц! Тази антика е застрахована за 1 760 000 лири стерлинги. Не мога да допусна нещо да й се случи. Тия двамата да се махат! Моите хора ще дойдат и ще приберат всичко. Не се тревожете за вашите картини. Още утре ще си ги получите! What a day! What a day, indeed![20]
Раздаде се някакъв звук, който силно напомняше стъпкването на жаба: гвъчикхъг! Посланикът запуши устата си с длан и даде знак на Пуйчев и Станойчо да се разкарат. Кларк Бенет го наблюдаваше поразен. Ва- радин се шмугна във вътрешната част на посолството. Качи се в асансьора и го залости между етажите. И започна да крещи:
- 100! 100! 100!
29.
Виното искреше с мек ръждив оттенък на дъното на чашата й. Катя го погълна на един дъх. Вълна от топлина се разнесе из тялото й. Дезмънд се пресегна и напълни отново чашата й. Беше третата поред.
- Как е задникът ти? - попита той.
- Не питай - засмя се горчиво тя, отпивайки нова голяма глътка.
Пареше я, и то здраво. В началото й се струваше, че няма да може да седне върху него поне седмица, но болката постепенно утихна, преминавайки в жега. Каишът беше оставил огнени резки в бутовете й. Имаше чувството, че седи върху скара, докато в останалата част на тялото й пълзяха ледени мравки.
„УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВАТА“ по Уилям Шекспир. Адаптация за камерна сцена: Томас Мънроу.
© Famous Connections. Всички права запазени!
„Ла Валета“ беше изискан малък ресторант в горния край на Кензингтън. След солидната порция пердах Дезмънд предположи, че порция гъши дроб със салата ще й се отрази добре. И беше дяволски прав. Решиха да не се връщат в агенцията и Катя остана с грима и прическата на Даяна. Това беше сериозно нарушение на правилника. Точка първа изрично им забраняваше да се подвизават на публични места като двойници, но на нея не й пукаше. Особено в този момент. Дори се кефеше на изумените погледи, които си разменяха персоналът и малцината мумифицирани клиенти. Усещаше тяхната неловкост и парещо любопитство (парещо като следите от каиша!) и се изпълваше с подсъзнателна отмъстителност. Сякаш този малък фрагмент от социалната мозайка символизираше целия свят на парите и властта, където безнаказано се подвизаваха нейните клиенти. Беше истински мехлем за душата. Дезмънд може би предчувстваше този благодатен страничен ефект и тъкмо затова я беше довел тук, в този вид и в това състояние.
- Това не беше включено в сценария - поде колебливо тя. - Тоя тип се разпали повече, отколкото трябваше. Просто изгуби контрол. Досега не ми се беше случвало. Благодаря ти, че се намеси.
- Винаги си добре дошла - сви рамене той.
- Добре е да имаш такъв шофьор - усмихна се Катя и докосна ръката му. Кокалчетата на юмрука му бяха разранени до кръв. - Знаеш ли, хареса ми какво направи с тази свиня.
- Ами имах си едно наум.
- Така ли!? - трепна тя. - Да не би да има някакъв друг сценарий, за който не подозирам?
- Отговорът е не - той стисна леко пръстите й. - Спокойно!
Но тя не беше спокойна. Никак даже!
- Знаел си какво ще се случи?
- Виж какво, аз работя тук от четири години. И когато в сценария са включени белезници, винаги съм нащрек.