Той измъкна от джоба си малко телче във формата на отворен кламер и го приближи към лицето й.
- Обикновена предпазливост - рече той и прибави: Бих те посъветвал да се научиш да го използваш, ако си решила да останеш в този бизнес. Нали не си мислиш, че си единствената Даяна?
- Хъм, не съм мислила по този въпрос - рече тя, като отпи глътка вино. - Предполагам, че е имало и други преди мен.
- Имаше - кимна Дезмънд.
- И какво е станало с тях?
- Добре, че се сети да попиташ - усмихна се той. - Синтия играеше принцесата още докато тя беше жива. Докарваше го едно към едно. Беше страхотна. Това обаче й изигра лоша шега. Беше се вживяла дотолкова в ролята, че след нещастието започна да си въобразява разни неща.
- Какви неща?
- Че всъщност тя е Даяна, а в колата е била нейната двойничка.
- Пълна лудост! - възкликна Катя.
- Кристална! - съгласи се Дезмънд. - Прекара доста време в една клиника край Лондон, но нямам сведения да се е оправила.
Настъпи тягостна пауза.
- Изглеждам ли ти толкова пристрастена? - подхвърли Катя.
- Не би могла да бъдеш - поклати глава той. - Ти си чужденка.
- Коя беше следващата? - попита тя.
- Бригите - рече Дезмънд някак замечтано. - Из- точногерманка. Беше готина.
- Беше ли? - Катя повдигна вежди.
- Катастрофа - кратко рече той и добави многозначително: - Някакъв японец, изглежда, копнеел да бъде на мястото на Доди ал Файед, но силно се съмнявам, че тя е чела точно този сценарий.
- Мислиш, че е било по сценарий? - попита тя с половин глас.
- Съмнявах се, но когато и литовката пое по същия път, вече не се съмнявах.
- Катастрофа?
- Да. Само че далеч оттук - в Прага. Агенцията има широка мрежа от международни контакти. Могат да те изпратят в Париж или в Буенос Айрес, в Кайро, в Куала Лумпур, на Бахамите. Стига клиентът да се бръкне достатъчно дълбоко. А те се бъркат, повярвай ми. Сигурно скоро ще ти се наложи да пътуваш, Кейт.
- Звучи ми като заплаха.
- Не искам да те плаша - поклати глава Дезмънд. - Просто трябва да знаеш как стоят нещата в бизнеса с Даяна. Тази роля привлича нещастията като магнит.
- Не мога да приема, че някой би поръчал собствената си смърт - рече тя, преодолявайки поредната вълна от ледени тръпки. - Пък било то и с обекта на мечтите му. Все пак смъртта е истинска, а принцесата - фалшива.
Той я изгледа продължително.
- Всички българки ли са толкова умни?
Тя не каза нищо. Стори й се, че долавя ирония в тона му.
- Твоята публика получава ли оргазъм?
- Че защо ще се бъркат иначе?! - спонтанно отвърна тя и добави: - Каква е връзката?
- Не схващаш ли! - възкликна той. - Ти може и да не си Истинската, но те си се кефят съвсем реално. Работата е там, че никой - е, да кажем, почти никой - не познава истинската Даяна, нито се интересува от нея. В това беше драмата й. Хората поглъщат онова, което им подхвърлят вестниците, телевизията, Андрю Мортън, и то напълно им стига, за да си изковат малко кумирче и да му се кланят. Лейди Даяна всъщност никога не е съществувала. Тя беше слепена от вестникарски изрезки, снимки и филмова лента.
- Тогава не би трябвало да умира - разумно отбеляза Катя.
- А какво друго ти остава, когато не искаш повече да играеш ролята си? - попита Дезмънд.
- Преставаш да я играеш.
- Обаче не можеш - прошепна зловещо той, - за- щото през всички тези години ролята е унищожила твоето предишно АЗ и когато в един момент поискаш да се отделиш от нея, разбираш, че няма къде да отидеш. Няма какво да облечеш. Гол си. Нито можеш да играеш, нито можеш да не играеш.
- Кофти! - рече тя. - Значи какво излиза: били сме колеги, а?
- До известна степен - съгласи се той. - Но ти си уникат за разлика от нея. С теб могат да си позволят да играят много малко хора. Докато с нея можеха да си играят всички. Тя беше пусната в масова употреба. Нещо като кукличката Барби. И когато барбито се счупи, всички плакаха.
- Заради едно евтино барби??
- А има ли нещо по-тъжно от това?
- Ако аз се счупя, никой няма да плаче.
- Никой не плаче заради луксозни играчки - поклати глава той.
- Съветваш ме да се чупя, преди да са ме счупили? - попита тя предизвикателно.
- Тематичните кукли вървят заедно с историята си - отбеляза той. - Снежанка все някога трябва да изяде отровната ябълка, а Спящата красавица - да се убоде на вретеното. Затова всяка от тях се продава в комплект е ябълка или вретено. Същото важи за фигурките на Ватман и Люк Скайокър. Фигурката на Даяна не прави изключение. Винаги се намира някой, който решава да изиграе приказката докрай.