Най-сетне вратата хлътна навътре, мярна се униформата на стюардесата и една глава се подаде навън. Всъщност не беше глава, а коса или по-точно косище - ситно сплетено на малки плитчици, които падаха на всички страни. През косата надзърна месест черен нос. Той подуши влажния лондонски въздух и доволно изпръхтя. След него се появи останалата част от тялото. Черният мъж отметна назад гривата си и се втренчи учудено в групичката на посрещаните. Беше атлет - облечен в розово яке и дълга бяла роба, с лъскав медальон на шията. Под мишница носеше стереокасетофон. Дипломатите го зяпаха втрещени: всички очакваха първо да слезе госпожа Селянова заедно със свитата си. Черният мъж се ухили широко и натисна копчето на касетофона. Разнесе се безгрижно реге. Поклащайки се грациозно, той слезе по стълбата, мина покрай редицата от официални лица и рече небрежно:
-Хай!
Представителят на компанията притича чевръсто и го насочи към входа на терминала.
- Нигерийската група - обясни той на посланика, - пътуват транзит през София.
От самолета се изсипаха още десетина африканци, сетне започнаха да се нижат някакви мрачни хорица с внушително количество ръчен багаж. Те стрелваха с неприязън посрещаните и бързо се устремяваха към терминала, за да поемат по пътя на визовата си Голгота. Най-отзад подскачаше един будистки монах с черно куфарче, саронг и сандали на бос крак.
Варадин пропусна шествието да се оттече край него с каменно лице. После отново се втренчи в люка на самолета. Близо минута не се показваше никой освен стюардесата. Хрумна му, че може би трябва да изпрати някого, за да провери какво става. В този момент обаче от вътрешността на самолета сякаш рукна някакво сияние и на прага застана самата госпожа Селянова.
- Ето я! - възкликна Кишев.
От върха на стълбата светът изглеждаше малък и незначителен. Тя пое дълбоко въздух и забрави да издиша по-голямата част от него. Обожаваше този момент! Погледи, изпълнени с трепет, лица, преливащи от възторг! Усещането я зареждаше с адреналин за цяла седмица. Тя се усмихна царствено и постоя още няколко секунди върху най-горното стъпало, наслаждавайки се на ефекта от появяването си. После бавно започна да слиза, като въртеше глава наляво-надясно, сякаш там долу я очакваше необятно ентусиазирано множество. Варадин се втурна да я посрещне.
- Най-сетне! Откога те чакахме! Добре дошла! - произнесе тържествено той, взе ръката й и попита загрижено: - Как пътувахте?
- Сносно - отвърна тя.
Беше средна на ръст, с горделиво лице и сложна прическа, върху която бе закрепена още по-сложна капела. Пухкаво червеникаво наметало обгръщаше раменете й като мантия. В ръка държеше малка чантичка, изработена от кожата на някакво рядко животно. Беше изискана посвоему, принуди се да признае Варадин.
После се дотъркаляха двете й компаньонки, съпруги на политически лица от по-дребен калибър, които също бяха прегърнали каузата на благотворителността и безплатния въздушен транспорт. Подир тях се измъкнаха същинските участници в концерта: две народни певици, гайдар, гъдулар, едно обещаващо сопрано и някакво странно същество, което щеше да изпълни ритуал за викане на дъжд. Последен се тътреше уредникът с тежък сак през рамо. Той беше скулптор и мъкнеше в чантата си фигурка на дакел, излята от бронз. Надяваше се да я продаде по време на краткия си престой в Лондон.
Деворина Селянова се ръкува хладно с дипломатите, пресичайки решително опита на Кишев да я заговори. Повика компаньонките си и съпроводени от Варадин, се отправиха към роувъра. Настъпи кратко объркване, до- като останалите от групата се разпределят по другите коли. Начело на колоната застана полицейски автомобил и ги поведе към ВИП терминала.
- Ще затвориш ли прозореца, че ми духа? - обърна се Селянова към Варадин.
Той се намръщи и вдигна стъклото до половина.
- Целия, ако обичаш! - настоя тя. - Настинала съм. Ти също! - рече тя на шофьора.
Той стрелна тревожно патрона си, но онзи само натисна копчето на стъклото. Шофьорът направи същото.
- Ама на какво мирише тук? - обади се едната компаньонка.
- Да, наистина! На какво мирише? - повтори другата. Деворина Селянова подсмръкна и отсече:
-На нищо!
Варадин въздъхна облекчено.