На кръстовището при Чизик попаднаха в задръстване. Колоната пъплеше със скорост около метър в минута. Отдясно на пътя стърчаха огромните билбордове на Бритиш Еруейз. На това място често ставаха задръствания; хрумна му, че рекламите са поставени тук нарочно, за да се набият по-добре в мозъка на чакащите. Това се казваше стратегия!
- Нали е сигурно, че ТЯ ще дойде? - обади се Деворина Селянова от задната седалка.
- Имаме потвърждение - отвърна Варадин.
Вонята разяждаше мозъка му; идеше му да сграбчи шофьора и да го удуши с голи ръце. Животното му с животно, не усеща нищо!
- Господи, Кютучева и Мустакова ще се пръснат от яд! - възкликна тя. - Така им се пада, като не дават самолета! Да се друсам в тоя зверилник!
- С положителност ще се пръснат - кимна той.
Това беше тревожна тенденция: с набъбването на популацията на онеправданите нарастваше и броят на благодетелите. Конкуренцията между тия добри хора ставаше все по-жестока, а липсата на правила — все по- очевидна. Кютучева и Мустакова също развиваха трескава благотворителна дейност, опирайки се на могъщите си мъже и контролираните от тях ресори. Напоследък Селянова си беше внушила, че двете са се съюзили срещу нея. Заслужаваха добър урок!
- Какво ти е, Миче?! - долетя уплашен възглас.
Задната врата рязко се отвори, Миладин наби спирачките. Последва трагичен вопъл, съпроводен с обилно изхвърляне на течност.
- Божичко!!! - извика Селянова, закривайки ужасено лице.
От съседните автомобили изплуваха учудени физиономии. Вратата хлопна и Мичето (сега вече нямаше начин да забрави името й!) се отпусна на седалката, като бършеше брадичката си с кърпичка. Глуповатото й пухкаво лице се тресеше от ужас.
- Зле ми е - гърлено промълви тя.
Деворина Селянова плътно стисна устни. Варадин открехна стъклото. Останалата част от пътя премина в тягостно мълчание.
31.
- Това ли е художникът? - попита Пуйчев, надзъртайки през прозореца на дежурната стая.
Телефонистката кимна. Стажантът въздъхна. Беше наказан да стои в посолството, докато другите заминаха да посрещат г-жа Селянова. След историята с клозета посланикът беше решил окончателно, че трябва да го държи по-далеч от всякакви отговорни мероприятия. Всъщност Пуйчев не съжаляваше особено; опитът го беше научил, че колкото по-рядко се мярка пред очите на висшестоящите, толкова по-малко рискува кожата си.
Танцуващия с огъня седеше невъзмутимо във фоайето на посолството като индиански воин, очакващ знак от духовете на съдбата. Имаше права гъста коса, спускаща се чак до раменете му. Лицето му бе смугло и ъгловато, с плътни дебели вежди. Носеше черно рокерско яке с ресни по ръкавите и червеникави каубойски чизми. Върху масата лежеше портфолиото му, подредено в масивен кожен класьор.
Беше свикнал да чака. Не можеха да го уплашат с чакане. През годините, прекарани в Лондон, беше изтъркал креслата на стотици офиси - малки и големи. Задникът му беше станал корав като петата на добруджански селянин. Обикновено го изслушваха любезно, взимаха картичката му и никога повече не се обаждаха. Но имаше изключения, заради които си струваше да продължава. Изкуството му се нуждаеше от спонсори и социални пространства. Вярваше, че един хубав ден проектите му ще бъдат одобрени и ще смаят света. Мечтаеше да бъде Кристо. Като всички останали.
Не беше ясно как точно г-жа Селянова беше узнала за съществуването му - кой и защо го беше препоръчал. Самият той не си задаваше този въпрос; струваше му се напълно естествено хората да знаят за него.
- Вие сте Спас Немиров, нали? - дружелюбно рече Пуйчев и се представи.
Художникът изгледа скептично огладената му приветлива физиономия.
- Имах среща с г-н Варадин Димитров - промърмори той.
- На летището е - каза Пуйчев, - но аз съм на вашите услуги. Разбрах, че ще участвате в програмата на г-жа Селянова.
- Да, бях поканен - важно кимна художникът.
- Какво смятате да представите? - попита стажантът.
- Ами една инсталацийка - рече Спас Немиров.
В говора му се долавяше осезаема мекота.
- Инсталация ли? - трепна Пуйчев; напоследък беше станал твърде подозрителен към подобен вид съоръжения.
- Аха, да ви покажа ли работите си? - рече художникът и отвори чевръсто албума.
От снимките гледаха страховити изображения на хора, животни и окултни знаци, напомнящи рисунките от Наска. Контурите им бяха очертани с огън. За целта майстор Спас използваше различни запалителни материали: от най-прости свещи и кълчища, напоени с петрол, до такива високотехнологични продукти като напалм, термит, електрон и серовъглеродни деривати на белия фосфор. Пуйчев не разбираше нищо от химия и беше дълбоко впечатлен. Въпреки това инстинктът му подсказваше, че боравенето е тези материали не е съвсем безопасно.